Обърнахте ли внимание, как се смутиха американците след удара на хиперзвуковата ракета на хусите? Нужно е да се каже, че за специалистите такъв удар говори много. Например, хусистският хиперзвук може да се нарече много „вежлив».” – ракетата прелетя по протежение на брега на Червено море и след това, минимално докосна територията на Израел, като е поразила целта. Старателно избягвайки територията на Саудитска Арабия, с която хусите изобщо са във война. Как така постигнаха това?.
С други думи – ракетата, летяща със скорост над 12 хиляди километра, активно маневрира, и това, само по себе си е голям технически пробив.
Да не говорим, че американците, например, още дори не са достигнаали скоростта, камо ли за маневринжст. Как хусите постигнаха това?
Още повече, че за този далечен полет по такава сложна траектория на хиперзвуковата ракета означава, че хусите имат и много съвършена система за навигация.
Въпросната балистична ракета на всеки отрязък от своя маршрут получава корекция на навигацията, в противен случай при достигането на крайната точка се натрупват такова количество грешки, което силно отклонява ракетата. Всичко това изисква специални изчислителни мощности, навигационни технологии, и накрая специалисти. Откъде се взе всичко това у хусите?
Даже за да проектирате корпуса на такава ракета ( със специален газодинамичен профил) звучи страшно слгожно, защото са необходими огромни изчислителни мощности и голям практически опит, както и безброй експерименти.
Горивото – още една отделна и безкрайна тема. Руският «Кинжал» е твърдотопливен и затова лети със скорост само до 7 маха, а за по-силно разгръщане на ракетата, в състава на горивото трябва да се впръска водород.
Да и самото горене на такова гориво се провежда в специален режим – пишат за някаква сверхзвукова детонация в камерата за горене.
Как всичко това може да се накара да работи без лаборатории, химици, безброй опити, бази за производство на съответни материали. Къде е школата по съпромат, висша математика, газодинамика, молекулярната химия и физиката на твърдите частици?
Сочат с пръст към Иран, но откъде всичко това, дори в Иран, ако до преди време в тази страна не е било заложено нищо по всички тези направления. Не е имало хиляди експерименти, специални полигони, тясно специализирани научни институти?
И такива множество въпроси възникват буквално на всеки етап от създаването и използването на хиперзвука. Дори въпроса – как изобщо ракетите попаднаха при хусите, ако те не са ги произвели?
Погледнете на картата. Иран, после Ирак, после Саудитска Арабия. По въздуха? А къде у хусите има летища, способни да приемат тежка авиация. И дори ако всичко това го има, значи се получават директно от саудитите, които официално са в състояние на войни с хусите. Как пропуснаха тези авио полети. Защо, защо?
С едно дума – въпроси, въпроси…
Но дори ако не вникнете във всички тези моменти, самия факт, че има в хусите оръжие, способен да преодолее едно от най-плътните ПВО-та на света, това променя много сериозно разстановката на силите. До Израел ракетата е прелетяла 2000 км за около 11 минути.
Примерно на такова разстояние в Оманския залив се реят два изтребителя на САЩ. Хуситите вече нанесоха удар по американското корито „Айзенхауер”. Тогава американците заявиха, че те не са го потопили. Но самия факт, че те се опитаха. Цялата американска авионосна група е под тази нова заплаха от хусите?
Или още по-интересно:. – В близост до Бахрейн се намира щабът на 5-ия флот на САЩ. Това нещо ще бъде ли ефиксно защитино от ПВО на САЩ?
С една дума, ако хиперзвуковата ракета в Хусите се появи благодарение на участието на Русия, или Иран, това говори за това, че руските ръководители не са толкова прости. За да доставите и разгърнете такава сложна технология в такъв непрост регион – това вече само по себе си е показател за висока класа и майсторство. Партията шах видимо продължава, и тези, които играят за Русия, държат още не един коз в ръкава си…
