,,Цветанка може да няма никакви други достойнства, но притежава едно от най-кинематографичните лица в българската журналистика. Не се шокирайте, не съм полудял, нито пиян – ще обясня веднага. Кинематографично лице е такова, което изразява ярко и отчетливо душевните, психологически и нравствени характеристики на човека, който го носи. Добри или лоши, положителни или отрицателни.
Лицето на Цветанка е много кинематографично, защото разкрива цялата ѝ душа. Ако някой човек никога през живота си не я е гледал и не е чувал за нея и ти му покажеш само една нейна снимка, той ще ти каже: „А, ясно, разбрах за какво става въпрос. Тъпа, нахална, посредствена, упорита в сервилността си, скудоумна, антиклимактична…“. Лицето на Цветанка Ризова е нейната визитна картичка и психопортрет.
Цветанка е такава комбинация от тъпотия, нахалство и посредственост, че в киното може да играе само отрицателни роли, но НИКОГА ролята на злодея. Прекалено е посредствена за ролята на злодея. Нейната роля ще е на някой глупав и ординарен помагач на злодея.
В клачиеското българско кино Цветанка Ризова бих ѝ дал ролята на Стефчето – контрольорката от „Булгарплод“ в „Да обичаш на инат“. Онази, към която Велко Кънев се обърна с култовото: „Ей, курво….Курвоооо……Курвичкеее“.“
Тихомир Чергов
