На попадналите в ценностно либералното стадо на диктатурата, от мен едно голямо „Беееее…“
Когато някакви, които определят себе си като демократи и либерали, налагат невиждана цензура, обяснявайки ни, че е за доброто на свободния свят, е диктатура! Лошото е, че тези хора си вярват и не приемат каквото и да е чуждо мнение или позиция, което говори за сериозни психически отклонения в света на свободния и мислещ човек. Не приемам, че тези хора наричат имагинерния си свят свободен, камо ли демократичен, а по реакциите им ги оприличавам като сериозно психично болни пациенти за дълго и мъчително лечение.
Цензурата е най-сериозния признак на отнемане свободите и правата на индивида. И на запад, и на изток нещата са извън контрол, но ние сме позиционирани в сферата на запада и ЕС, които непрекъснато ни облъчват, че не трябва да имаме собствено мнение и това ще пази западните демократични ценности. Само диктатурата се свързва със забрана да говориш, да мислиш, пък камо ли да имаш различно мнение. Та като започнем от социалните мрежи и изкуствено създадените НПО-ТА, финансирани да налагат контрол над хората за „запазване на демократичните ценности“ на „свободния свят“, се питам къде е свободата и къде са демократичните ценности?! И, ако преди 40 години наричахме режима на Живков диктат, не виждам разлика с това, което наблюдаваме в момента! Може би единствената разлика е, че тогава тормоза над мислещите бе на идеологическа основа, което си е направо похвално, сравнявайки го с настоящия диктат, базиран единствено на финансови интереси.
Сега цензурата се упражнява чрез изтриване или блокиране от социалните мрежи, автоцензура на медии, за да изгубят финансирането си и репресивен апарат, който „демократично либерално“ пази западните ценности и забранява да се мисли и говори свободно. Диктатура и деспотизъм, облечени в прекрасни думи на болни хора с психически отклонения. Със сигурност на изток е същото, но като че ли в по-малки размери и по-естествено, като думите „демокрация“, „западни ценности“ и „либерализъм“ не се употребяват. Когато народите са смятани и отглеждани като стада овце, те блеят това, което им се каже по цял ден. Ние избираме дали ще си блеем и дали ще мислим и да бъдем свободни в себе си, което никой не може да ни отнеме! Ако успеем да съхраним това в нас, психично болните, които налагат диктата си, ще са временно явление. Всеки от нас прави личния си избор, а на включилите се в ценностно либералното стадо, от мен едно голямо „Беееее…“!
Кристиан Коев
