Цялата драма с кеша, обяснена просто:
Взимаш два-три милиона за кампанията от разни „бизнесмени“, с обещания да им свършиш работа после в управлението.
Тия пари няма как да са официално дарение към партията, обаче, по очевидни причини. Риск е и за теб, и за тях. Взимаш ги като „неофициален кеш“.
Кампанията, обаче, трябва да се плаща официално и отчетно. Не можеш на телевизиите, например, да им стовариш торба с кеш. Какво правиш?
Караш голям брой приближени, особено служители и шефове в добре платени фирми, да преведат по сметката на партията официално дарение – 10, 20 бона. Ти им ги връщаш от „неофициалния кеш“. И хоп – сметката на партията е пълна, всичко е изрядно, можеш да се разплащаш.
Нищо фрапантно – просто си изпрал едни пари. Които си взел от „Пламен“, „Иво“ или „Алексей“, срещу разни обещания.
Углавно престъпление, няма драма. Сигурно всички го правят. Просто вас ви хванаха. Сменете лозунга „Нулева толерантност към корупцията!“ на „и ние сме хора…“ и продължете напред.
Кристиян Шкварек
