Ден на гордост и печал за мен е Шести септември! Заедно с респекта и преклонението пред гордите българи, организирали и осъществили Съединението на България, се оглеждам и виждам много дребни душици, вторачени в оскотелия си животец и отричащи всичко извън незначителната си личност.
България и над всички нас и над всичко останало. Нещо, което забравихме в стремежа към лично оцеляване и облагодетелстване. Забравихме, че България не е Трети март, Шести септември, Двадесет и втори септември. България е всеки ден, когато я унищожават пред безучастните ни погледи. Ние сме българи на три ракии, родолюбци на софрата и воеводи на лични партийни фирми.
Приличаме на наследници на древен и почитан род, които пияни се хвалят от какъв сой са, докато са оставили родителите си гладни и дрипави. И умиращи. България днес е тениски и знамена, но я няма в сърцата. Защото само в делата ще видите истинските българи. Защото когато изсичаха горите, когато нарязаха българските танкове и самолети, когато ликвидираха селското стопанство, когато за жълти стотинки откраднаха заводите ни, „великите българи“ жулеха ракия и чакаха демокрацията да ги оправи. Без да мислят за България!
Днес сме разединени повече от всякога. Обединението е мисия невъзможна. Мразим се помежду си до степен на абсурд, отричаме всеки българин, който не мисли на 100 % като нас, готови сме да предадем всеки, който се бори за България и да обесим всеки, който ни казва истината!
Днес ние не сме народ…..Съединението остава като символ. Недостижим символ!
Елена Гунчева
