Човекът не е единственото животно, което може да обича. Но е единственото животно, способно на омраза.
Омраза, породена от това, че обича себе си повече от всичко заобикалящо го и плува самодостатъчно в този унищожителен басейн от егоизъм. Без да съзнава, че това всичко е единственият му шанс за оцеляване.
Прошката е преобразяване на гнева и егоизма в обич. Прошката е началото на обичта. Когато простиш, вече обичаш. Когато обичаш, вече си щастлив. Прошката е щастие и свобода.
На когото сме простили, от него не може вече да ни боли.
Дали моля за прошка? Не. Тя се дава, когато човек е готов да бъде свободен от егоизма, гнева и омразата.
Всичко вътре в нас създава извън нас със своите цветове или с със своето безцветие.
Лидия Делирадева
