Няма никаква идеология в това, свободният човек да не иска в живота му да присъстват НПО-та и без да ги забраняваме, да искаме да ги редуцираме и да знаем, че се финансират отвън.
Защо ли?
НПО е поминък. И ако сте се сблъсквали с НПО вече сте разбрали, че този поминък е поминък на идеологии. И в този сблъсък обикновеният гражданин е в изключително неизгодна позиция.
Не съм бил гей през 1978 и не виждам какъв героизъм е това, ще ме прощава моят приятел Евгени Минчев. Но бях тук последните 15 години и бях заливан с помията на НПО в личен план. Как става това ли?
НПО могат да възбуждат дела и кампании срещу всеки гражданин. Дори и да не ги печелят, техният тормоз върху “различните от различните” е кошмар. Всеки техен активист разполага с неограничен ресурс от административни трикове, адвокати, влияние и желание “различните от различните” да бъдат наказвани.
Така бях наказван аз последните 15 години. Дела, дела и само дела. Частни дела от някой си Радослав, дела срещу сайта ми, дела от БХК, дела срещу гости в предаванията ми, дела от Комисия по защита от дискриминация – всичко това заради реплики в интервюта, сайтове и дори в есета с фикшън елементи от 90- те. Последователно и методично се правеха опити да ме унищожат, уплашат – айде още едно дело, дай да го удариме тоя!
Да – оплаквам се, защото в тези дела аз се защитавах със своя ресурс – моите хонорари отиваха за хонорари за адвокати в дела от които никой не се интересуваше – с учтивото съучастие на колегите журналисти.
А НПО и грантаджии разполагаха с бюджетите си – въпиюща несправедливост, когато става дума за времето по съдилища, нерви и хонорар на адвокати.
Оплаквам се, защото мишената бях точно аз – либералния журналист от Дарик Радио и списание Егоист. Не аз се промених към консерватор – а НПО ме обявиха за идеологически враг. Защо – заради простата идея, че трябва да можем да се шегуваме и с гей, и с късогледите хора, и с жените. И да пишем свободно, с метафори и ирония към всичко и всички. НПО оформиха фронт срещу мен и пишеха доноси към медиите, в които работех – че не отговарям на стандартите на модерната журналистика. Те определяха стандартите за човек, който работи в национални медии от 1996-та?! Имаше писмо на 100 ( сто!) чуждестранни агенти до bTV, защото бях споменал някъде словосъчетанието “ювенална юстиция” и се обявих против вземането на деца без съд и присъда – само по донос на съсед или отново – по донос на НПО.
Не ме осъдиха нито един път тия хора, дори се наложи да ми платят някакви мижави разноски по едно (!) дело, за което бях привикан в техния луксозен офис в центъра на София. Те просто могат да си позволят война срещу “различните от различните” и тяхната бойна задача е именно това. Затова когато питате за чуждестранните агенти – няма две мнения. Вън – това са чекистите на някаква нова идеология, поминък на инквизитори с плам в очите, узаконяващите небиблейският разврат на първо четене, революционери на сексуалната свобода, която е само за тях – аха си казал нещо солено за жените и гейовете се оказва, че за теб такава свобода няма. Няма бе – те толерират педофилията, а за тебе в тая демокрация остава да внимаваш какво говориш!
На същия принцип ти пречат да си търсиш работа – предложен за член на СЕМ бях притиснат да се откажа, за сметка на любезната Пролет и още едно невзрачно момиче. Как се нарича това? Идеологически подбор на кадрите се нарича. Кой го прави? Партията на НПО.
Но моите беди с чуждестранните агенти са нищо. Аз дори мога да се похваля с тях, че не ме осъдиха, уволняваха ме само, спираха ми пиеси – както винаги в тая българска партизанщина родена от сервитьорите на Силния на Деня. Но НПО и чуждестранните агенти разбиха, не, те попречиха на нормалната журналистика да си върши работата – репортажите от институции бяха забранени!
Вече никой не пуска журналисти в домове за сираци, в старчески домове (дори и там да има пожар), в затворите, в домове за изоставени и болни деца, в психиатрии и прочие там, където държавата дължи услуга на слабите. От десет години е забранено да снимаме деца – забрана, от която педофилите тържествуват, а адвокатите също – толкова много работа им се отваря. Защо е това? Защото НПО са на входа и изхода на всяка държавна институция. Те решават всичко, а бюрократите само подакват – покрай НПО държавният бюрократ е сит и си пази мястото.
Сега се казва перфидно, че ако забраните чуждестранните агенти утре ще почне тормоз над цигани и гейове. Тормозът започна от вас, това видях аз. И не мога да разбера с каква точно идеология го обосновавате?!
Накрая пак ще кажа, че всичко се търпи. Но разбитите бедни семейства, на които им отнеха децата последните десет години е крещящ грях на всички чуждестранни агенти, които не осъзнават, че разбиват семейства, че смилат съдби!
Сълзи, страх и омраза растат като никога в обраслата с НПО държава. Адвокати като Петър Николов и нашият екип могат да ви разкажат стотици вече случаи, когато НПО работи със социалните служби, (помагали сме и ние) когато НАИСТИНА е имало деца в риск – но такова крадене на деца не е имало и през годините на еничарство. Като либерал мога да предположа, че е било и за доброто на децата – но никога, ама никоgа не ни предоставиха дори и малко информация след взимането на тия деца – къде отиват те?!
Щастливи ли са, разфасовани ли са? Никой нищо не знае – а да питаш е грешка.
Повтарящ се елемент – не мога да не го спомена и заставам с думите си – взимат се деца на бедни и объркани семейства. Предпочитат се бели деца, лесни за осиновяване. Това видях и ще е лъжа ако премълча. Няма статистика на отнетите деца. Няма и такава за продадените, няма и за майките, убедени от НПО да дадат за осиновяване бебето си. Дали всичко е наред с чуждестранните агенти, как мислите?
НПО и чуждестранните агенти са туморът на България – както и да се брендирате, каквото и да ви адвокатстват свързани с вас лица – това са най-гадно изкараните пари на прехода – през институционален тормоз, през идиотска идеология, през сълзите на обикновени хора, които така и не разбраха кой овласти еничарите на… на кого? На кого са тия еничари с розови униформи?
На Европа, да, ще го кажа така. Евроеничарите спукаха балона на розовата идея за Европейски съюз, направиха идеята за ЕС абсурдна и плашеща.
И за разлика от вас мога да го кажа – защото с моята работа срещу вас аз си купувам само проблеми, питайте адвокатите ми. Вие какво си купихте?
Знам какво – постове в държавата, наречена ЕС. Където искате още и още от същото – институционален тормоз, идиотска идеология и сълзи, сълзи, сълзи. Сълзи, страх и омраза.
За това ви дело ви подкрепиха много и много журналисти. Аз устоях. Извинявам се, че се изтъквам. Но го правя сега, защото искам да си ходите. Вие не сте оттук, вие сте за малко, вие оплескахте всичко в България. Вън.
Мартин Карбовски
https://www.lentata.com/
