Шипка на Радев? Шипка на Петков? Шипка на политиците?
Шипка е мястото, където научих какво означава преклонение. Беше преди години, за първи път изкачих стъпалата към върха. И беше лято, и нямах представа какво ме чака…
Спомням си, че мълчах. Нещо, отнякъде, някак ми бе отнело думите.
Мълчанието ми имаше образ. Брадясали снажни мъже, прашни, разрошени, със загорели лица и огромни ръце, с изпоцапани в кръв дрехи. Мълчанието ми имаше гласове. „Грабвайте телата!”, крещяха.
Не можех да промълвя, нито да помръдна. Тогава разбрах, че Шипка не е място за речи и помпозни слова. Шипка е връх за мълчание. Бих ушила байрака на някого от онези мъже, ако бях живяла тогава. И не бих събирала плесен в някой прашен кабинет, където днес драскат високопарни речи за пред избирателите.
В онзи ден научих, че преклонението е мълчаливо… То е памет. В мен течеше памет.
Шипка е място за мълчание.
Млъкнете.
Лидия Делирадева
