Видях тази кутия за събиране на помощи в малко магазинче за хранителни продукти на Автогарата във Враца. Снимката е на младо, хубаво момиче с измъчено като на възрастен лице. Казва се Гергана Петрова. Кракът й е отрязан, защото боледува от остеосаркома. От кратката бележка върху кутията, се разбира, че майка й и вуйчо й са починали (от рак). За Гергана се грижи баща й.
Светлите коси и страдалческият образ на това дете заседнаха в мен, защото ми напомниха моята покойна дъщеря. Поисках да науча повече за Гергана и разбрах, че за нея е правено предаване от Радио Видин, с цел събиране помощи за лечението й. Отликнали са и някои врачански сайтове. Почти година след ампутацията обаче, момичето не може да събере достатъчно пари за модерна протеза. Сумата, доколкото разбрах, е 57 хиляди лева.
Бащата и детето събират тая сума, поставяйки кутии в някои врачански магазини – в тези, чиито продавачки навярно познават и на чиято почтеност се доверяват. Забелязах една от тия кутии в магазин за козметика и перилни препарати в центъра на града – до клуба на БСП, почти срещу Общината.
В магазинчето на Автогарата пазаруват бедни хора – като моя милост. С автобуси поначало пътуват бедните българи. Някои от тях пускат дребното ресто от направените сиромашки покупки, в кутията с лика на Гергана. Запитах продавачката дали някой е преснимал номерата на указаните банкови сметки, за да внесе по-значителна сума?
Никой. Хората не могат да си го позволят. Гергана никога няма да събере нужните пари по този начин.
Страшен гняв, див гняв на майка, изгубила детето си сред каменното равнодушие на овластените криминални престъпници, ограбили парите на българите и обрекли на болести и смърт нашите дъщери и синове, ме разтърси!
Гербаджийската гаменория, която управлява Враца, може да осигури веднага тези пари за болното дете и да му върне движението. Да му върне младия живот, надеждата за любов! Калинко Каменов от село Галатин, за втори мандат кмет на Враца, който е особено близък на Банкянския Мутрафон и му организира посрещания като на Освободител, с шпалири, знамена, билбордове и лукулови пиршества, може спокойно да извади тая сума от личната си касичка. За Калинко, някогашен сетен галатински сиромах, превърнал се в периода на кметуването си в мултимилионер, тия пари са джобни пари. Но да оставим личните дарения – гербопитеците от общината и богатите мутри, зависими от местните общински дерибеи, отдавна можеха да отчислят тия 57 хиляди от бюджетите си – за благотворителност. И от срам пред Бога – за кражбите си. С пари никой не може да се откупи пред Господ за престъплинията си, но даването на дори малка от част от заграбеното – за здравето на страдалците – все пак е знак за връщане към човечността.
Не, няма такова нещо! Човещина не вирее в това мрачно леговище на алчни, озверели, продали душите си, човекоподобия !
Остават даренията на сиромасите – стотинка по стотинка.
Колко още години Гергана ще сънува, че тича из парка, в който е направена снимката, в ефирната си абитуриентска рокля? И ще се събужда, прикована към стола, с поглед в отсрещната стена?
Утре е Гергьовден. Ще има ли празник и за Гергана?
