Още в началото на изминалата седмица предупредих, че се чува дрънкане на оръжие и се развяват байряци във все по-обширния лагер на соросоидите в България. Този извънземен ( или подземен ) биологичен вид като туморно образувание се загнезди в Отечеството и разпространи своите метастази в цялото ни общество. Сега той войнствено думка тъпана и се готви за атака в защита на кощунствения акт на своята креатура Рут Колева.
Ето какво прочетохме през тази седмица:
Пловдивският прокурор ГРОШев ( аз съм чувствителна към имената, а по-ясен смисъл от съдържащия се в „грош“ не може да съществува ) още в първото си изказване по поверения му за проверка случай на Рут, предпоставя нейното оневиняване. Вече писах за това.
БХК предлага „юридическа помощ“ на Рут Колева. Разбира се – няма еничар-соросоид, който да не е получил подкрепа лично от тейко си Сорос, скрит зад колективната маска БХК.
И последното, което Гугъл ни навря в очите тази неделна сутрин – публикацията „Рут Колева и гранитната българщина“ на платформата „Площад Славейков“, която явно е останала встрани от читателския интерес и затова днес е подбрана като част от „топновините“ ( разбирай топ „дезинформацията“ ). Названието на сайта „Площад Славейков“ тълкувам като подигравка с двамата големи български поети и като някаква плоска „културна“ мимикрия, доколкото в него се публикуват само русофобски и антибългарски текстове – напудрени като „истински патриотични“. Макар че „пудрата“ не може да прикрие циничния лик на обръгналите проститутки, решили да се продадат като девственици.
Цитираната статия е подписана от Силвия Недкова, напълно неизвестна за мен авторица. С периферното зрение мернах, че имала остър кучешки зъб на СБП, но това в случая няма значение. Недкова защитава Рут по три основни пункта:
1. Паметникът на трите поколения в Перущица бил от тези грандиозни съоръжения на социалиалистическия режим от времето на Людмила Живкова, които нямат друг смисъл, освен да възхваляват соца и лично дъщерята на Тато. Той е проява на тогавашния болестен гигантизъм. Съпоставим е с летящата чиния на Бузруджа. Такива комунистически творения са обида за малките „свити“ паметничета на истинската българска историческа памет. Недкова цитира някои от тези „свити“ паметничета, едното от които е на мястото, на което башибозукът е убил парламентьорите на перущенските въстаници. От писанието на Недкова излиза, че всъщност мемориалът е поругание на българската национална история. Ето защо Рутка има пълното право на свой ред да го поругае.
2. Паметникът на трите поколения е занемарен, безстопанствен – и в този смисъл – вече поруган. Ето защо Рутка има пълното право да го поругае на свой ред.
3. Саркофагът, върху който Рутка клечи, е „символична костница“. Тленни останки в нея няма. Ето защо Рутка има пълното право да поругае този символ.
За кой ли път се налага да опровергавам сороските защитници на незащитимото. Въпросната Недкова излага аргументи, които напомнят начина, по който дяволът чете евангелието. Нейната гавра с историята и здравия разум не отстъпва по цинизъм от тази на подзащитната й Рутка.
Най-напред какво значи „малък“ паметник и „голям“ паметник? Ако уважаваме първия – защо трябва да скверним втория? Само защото е построен в годините на соца? Но Паметникът на трите поколения в Перущица е храм на всички паднали за България перущенци, а не само на загиналите в Септемврийското въстание ( Недкова поради незнание изтъква, че става дума за Деветосептемврийския преврат ). Жертвите, загинали в Септемврийския бунт не са ли българи и перущенци? И „свитият“ и „големият“ мемориал не са ли български паметници? Не принадлежат ли в еднаква степен на българската история? Кой дава право на майкопродавската измет да поругава „избирателно“ паметнициге в българската земя? И какво е направила Рутка за „свитите паметничета“, за да ги изтъкне като по-важни от „мастодонтските“ мемориали? Почистила ги е, съхранила ги е, поднесла им е цвете – на „малките паметничета“?
Отговарям: кака ви Рутка щеше да клекне върху всеки паметник – голям или „свит“ – и върху всяко историческо място, което й се изпречи. И да ги превърне в „символичен“ или действителен клозет. Соросоидите сквернят наред – в това отношение са демократични.
Паметникът бил занемарен? Нима това дава право на Рутка да го скверни? Значи ако Рут види занемарен и изоставен храм – може веднага да сваля гащите и да кляка? Немарата и безстопанствеността по отношение на паметниците на културата в България е една от най-страшните прояви на поругаването на българщината от страна на безродната политическата върхушка. За нея трябва да бъдат подведени под отговорност държавните институции и местната власт – това трябва да стори Грошев, ако иска да свърши някаква работа по случая. Но вината на министерствата и общинарите в никакъв случай не оневинява Рутка. Всеки от поругателите трябва да понесе своята лична отговорност, която не намалява отговорността на другия.
И накрая недопустимата, непростима инсинуация на Силвия Недкова, че щом костницата е „символична“, значи Рут – и всеки желаещ – има право да я скверни.
Кажи ми, Недкова, Разпятието, поставено в църквите, какво е? Истинският разпнат Христос или символът на Саможертвата Му? Какво е Кръстът? Истинският кръст на Голгота или негов символ? Какво е църквата? Истинският човешки свят на християните и – над тях, в купола – Небесният, Божественият свят – или техният символ? Какво е в крайна сметка всеки паметник – истинската историческа личност и събитие – или техен символ?
Как е възможно възрастен човек, ветоятно университетски възпитаник, да отправя подобни профански внушения?
Значи, според Недкова трябва да по* серем всеки паметник, защото той е само „символ“, а не се състои от мумията или скелета на някой герой? Дотам ли стигнаха сороските подлоги в невежеството и бездарието си – да бръщолевят инфантилни глупости, които дори едно дете с лекота би разобличило?
Зле си, дядо Сорос, зле си се наредил с тая кохорта от некадърни хрантутници, които издържаш по нашите ширини. Подбираш си глупци за лакеи, а глупакът не носи полза никому – дори и на дявола. Тъкмо глупостта на слугите проваля козните на сатаната.
За сведение, в младостта си Сорос се е наричал Шварц – „черен“. А сега се подвизава под името „Сорос“ – saur, zaur – за по-голяма яснота. Огледално име – отпред-назад и отзад-напред.
Фекалното клякане на Рут върху „символичната“ костница в Перущица не е случайна поза, измудрена от собствения й хореографски гений. То може да се разглежда като отработен ритуал на поруганието. В подобна поза са изобразявани харпиите, мърсящи с фекалиите си хляба на Финей, с което го обричат на гладна смърт. Сатанистите всъщност обожават символите – символите на своята власт, на своите провокации. И дават на българите ясен знак: „Да! Ще се*рем върху вашите светини, върху вашата памет, върху вашето достойнство! Върху лицето ви, върху главата ви! И вие, нещастници, обречени от нас на измиране, няма да посмеете да се очистите от нашата смрад! Ще я търпите! Ще се проникнете от нейната воня! Ще я носите върху кратуните си като корона! Ще се гордеете с нея!“
Ето това ни заявява безочливо разкикерената Рутка! Това потвърждава и сороската дървена философка Силвия Недкова!
Изхвърлянето на разпятието от залата на кметството в Мюнстер, заповядано от германската външна министърка Бербок ( за да се хареса на Блинкен ) и оскверняването на мемориала в Перущица ( фактически на целия, свещен за българите, град Перущица ), са два свързани акта – в контекста на започналото повсеместно гонение над християнството и неговите символи в трансхуманния свят.
Въпросът е към всеки от нас – ще позволим ли да поругаят душите ни?
