Ще се радвам на драмите в либералната общност, когато:
– Престанат да бъдат легитимиращият фактор в политиката ни. Вечно абонирани за участие във властта, по силата на външната си легитимация.
– Престанат да бъдат вечно желаният коалиционен партньор, комуто се кланят и ухажват от всяка власт. Водени от страха от „жълтите павета“ и поредния протестен пърформанс.
– Престанат да контролират всички „правилни“ НПО-та, „добрите“ медии и „легитимните“ журналисти, раздаващи присъдите в общественото ни пространство.
– Престанат да управляват некадърно столицата на България, с над 2 милиарда годишен бюджет и една трета от икономиката.
– Престанат да тласкат България към всички погрешни и провалени политики на западното ляво, докато успешно залъгват стотици хиляди избиратели, че имат каквото и да било намерение да се борят с корупцията.
Преди да се случат тези неща за мен всички драми в тази общност са просто забавен цирк и временно утешение, че може би някога тя ще ни освободи от токсичното си присъствие. Но нищо повече. България продължава да бъде полу-демокрация, в която „богопомазаните“ от жълтите павета и цялата им мрежа от десетки организации и медии упражняват непропорционално голямо влияние и тежест.
Чак, когато либералната химера бъде посечена в цялост – започвайки от мрежата им от НПО-та и медии, а стигайки до превзетата от тях София, ще се радвам на поредното вътрешно предателство и драма в редиците им.
Кристиан Щкварек
