Вместо да пази интересите на софиянци, общината също допринася за все по-критичното уплътняване на града. През тази пролет общинските съветници от ГЕРБ разрешиха на бившия футболист Даниел Боримиров да застрои един от малкото все още свободни общински терени в „Люлин“, пише https://www.segabg.com/
Талантът на политиците да извъртат фактите и да казват на черното бяло винаги е изумявал, но уменията в това отношение на управляващите в София от ГЕРБ са направо по Оруел. Вече 13 години Йорданка Фандъкова управлява града с имитация на дейност по отношение на един от най-сериозните му проблеми – мръсния въздух. Реално действаща програма за намаляване на вредните емисии ГЕРБ така и не успя да направи и изпълни. На последната сесия на Столичния общински съвет за това лято обаче за пропуснатите възможности изведнъж виновна се оказа опозицията. Това се случи, след като „Демократична България“, БСП и Борис Бонев от „Спаси София“ и дори коалиционният партньор на ГЕРБ – групата на ВМРО гласуваха за отлагане на новата наредба за въвеждане на две зони с ниски нива на вредни емисии в атмосферата.
Опозицията и екологичните организации бяха единодушни, че проектът е неамбициозен, недобре изработен и само отчита дейност, отлагайки истинските мерки за далечното бъдеще. Фандъкова обаче се възползва максимално от момента, за да обяви, че оттук нататък не може да носи никаква отговорност за въздуха. „Отказвате да разглеждате днес този проект. Това означава, че наесен, когато от 1 октомври очакваме отново във връзка със зимата, с увеличените цени да започнат дни с по-интензивно замърсяване на въздуха, моля да не ми задавате въпроси защо е мръсен въздухът и какво правите, защото отговорността е на всички“, заяви тя. Същата теза подхвана и шефът на СОС Георги Георгиев, който се очаква да е новият кандидат за кмет на София от партията на Бойко Борисов. “Опозицията не подкрепи по-чистия въздух в града“, допълни той.
Кой носи вина – съдът е категоричен
Изказванията на Фандъкова и Георгиев граничат с нахалство, тъй като по въпроса кой е виновен за въздуха на София има безспорно решение на съда. Преди по-малко от година Столична община бе осъдена, задето 2 г. е допускала системно превишаване на допустимите нива на ФПЧ10, не е приела програма за управление на качеството на въздуха, не е изработила план за ограничаване на замърсяването и не е информирала достатъчно обществото за проблема. Съдия Албена Ботева от Софийския градски съд задължи общината да започне да решава проблемите.
На администрацията бяха дадени указания да ограничи превишенията на ФПЧ10 с мерки като въвеждане на стимули за използване на незамърсяващи средства за отопление, с оценка дали общественият транспорт е станал по-привлекателен за софиянци и ако не – защо. Друга мярка бе изграждане на етажни паркинги и увеличаване на наличните буферни, а също и с изграждане на цялостна велосипедна мрежа. Указано бе и да се направи анализ на възможностите за изграждане на паркове и/ или на зелени стени и т.н.
Много титли, малко дела
Как управляващите в София изпълняват указанията на съда? Властта в града постоянно се самоокичва с гръмки екологични значки – „Зелена София“, „Зелен град“, „Зелена столица на Европа“, „Зелени решения за София“, „София избира зеленото“, „План за действие за зелен град“ и др. Сама се хвали и как създава „Зелени улици“ (през 2020 г. ГЕРБ се отказа от тази инициатива само няколко дни след като я обяви), „Зелени библиотеки“ и т.н. Зад тази зелена фасада обаче зелените площи в града все повече оредяват за сметка на строежите. С особена интензивност това се случва в райони като „Младост“, „Изгрев“, „Овча купел“, “Лозенец“, „Манастирски ливади“, „Кръстова вада“ и много други. Неслучайно ГЕРБ загуби много от тези райони на последните избори и хората избраха кандидати на опозицията.
През есента на 2020 г. Фандъкова бе принудена да признае, че при управлението й общината не е отчуждила нито един частен имот, предвиден за парк, квартална градинка или за междублоково пространство с цел то да бъде предпазено от застрояване. И че всички пари, които се отделят за изкупуване на частни терени, отиват за инфраструктурните проекти на София. Признанието съвпадна по време с решението на Конституционния съд, че 15-годишният мораториум за строителство в зелени площи е противоконституционен, което сваля защитата на много градинки в столицата.
Спортът за един по-малко зелен свят
Вместо да пази интересите на софиянци, общината също допринася за все по-критичното уплътняване на града. През тази пролет общинските съветници от ГЕРБ разрешиха на бившия футболист Даниел Боримиров да застрои един от малкото все още свободни общински терени в „Люлин“. Той се намира между бул. „Индира Ганди“ и бул. „Джавахарлал Неру“ и е близо 15 дка. В него досега имаше зеленина и стари, красиви дървета. На тяхно място обаче до 2 г. ще се появят три футболни игрища, два тенис корта, бистро на два етажа с ВИП зала, паркинг и т.н.
Мотивът на ГЕРБ да одобрят предложението на спортен клуб „Витоша Спорт 2015“ бе, че въпросният терен е отреден за спорт. Никой не пожела да обясни защо мястото не се запази като парк с достъпни за всички спортни съоръжения.
Показателно за „зеленото“ мислене на Фандъкова и ГЕРБ бе, че първоначално общината разреши на футболиста да вдигне комплекса си на игрището в Бояна, до което софиянци все още имат безплатен достъп. Това намерение обаче бе блокирано с протести на местните жители. На тях стана ясно, че общината дори не е провела обществено обсъждане за бъдещето на терена, преди да го отнеме от хората.
От печки на климатици и обратно
Години наред управляващите в София се хвалят, че изпълняват „мащабна“ програма за безплатна подмяна на стари и замърсяващи въздуха отоплителни печки на въглища и дърва с щадящи природата уреди – на газ, пелети, климатици. Според общината столицата даже обръща тенденцията и с еврофинансиране ще се освободи от значителна част от цапащите кюмбета. През август от „Московска“ 33 съобщиха за „Сега“, че договорите за безплатна подмяна вече са 8155. С една малка подробност – до края на юни демонтираните стари печки по първата програма са 3551, а по втората – едва 125.
Въпросните две програми бяха обявени още през 2019 г. и по тях ЕС дава милиони за раздялата с 20 000 стари печки – 15 000 по първата и 5000 по втората. По официални данни 51 572 домакинства в София все още се отопляват с твърдо гориво, което е и най-големият генератор на фини прахови частици. Сметките сочат, че към третата година от изпълнението на двете програми общината е усвоила под 20 на сто от парите за чист въздух. Сега интересът към програмата вероятно съвсем ще замре с покачването на цените на тока, а към микса от отрови тази зима софиянци ще дишат и всякакви евтини боклуци с неустановен произход.
Ниски емисии с ниски амбиции
За въглища и дърва става дума и в предложената от ГЕРБ наредба за нискоемисионните зони, която стана повод за последния скандал по темата. Там обаче нещата се случват даже още по-мудно и именно това беше основен аргумент на опозицията да я спре. Управляващите например смятаха да въведат ограничения за използването на въглища и дърва едва през 2025 г. И това да се случи първо в 9 района на София като „Средец“, „Оборище“, „Лозенец“, “Изгрев“, където и сега комини с черен пушек по-рядко димят (по данни на СО 3039 домакинства в тези зони се отопляват с твърдо гориво). Едва от 2030 г. трябваше да се забрани употребата на замърсяващи уреди в останалите части на София, в които са кварталите, където се генерира истинският проблем с въздуха – „Красна поляна“, „Факултета“, „Филиповци“, „Модерно предградие“, „Овча купел“ и т.н.
Фокус-мокус със станциите
Общинарите от ГЕРБ постоянно повтарят, че през последните години са постигнали големи успехи в борбата със замърсяването на въздуха. Доказателство за това бил фактът, че през 2021 г. само една от 5-те градски станции за контрол на атмосферата е отчела превишение на допустимите нива на ФПЧ10 на годишна база. Станциите се намират в „Младост“, „Дружба“, „Надежда“, „Хиподрума“ и „Павлово“. Нито една не е поставена в центъра и по натоварените булеварди, където проблемът със смога е най-видим и сериозен. До 2015 г. такъв пункт имаше на „Орлов мост“ и данните от него не бяха никак добри. Премахването му под претекста на един ремонт направи впечатление дори на Брюксел, но общината така и не го възстанови и този инат сам по себе си е достатъчно показателен.
Преди около 2 г. Столична община похарчи близо половин милион лв. за закупуването на 22 собствени станции, но пак нито една от тях не бе монтирана в центъра. В допълнение информацията от тези станции още не е официална, поради което София продължава да разчита на данните от едва 5 точки, пръснати в кварталите.
(Без)контролно
През цялата 2021 г. Столичният инспекторат е извършил всичко на всичко 625 проверки в частни и общински имоти по сигнали за горене на отпадъци, личи от официалния отчет. Данните биха били добри за град като Костенец например, но не и за двумилионна София. В отчета липсва информация колко глоби са наложени на хора, хванати да палят гуми, стари дрехи и други опасни за здравето неща.
През същия период общината е наложила само 178 наказания, задето строители пускат камионите си да излизат от площадките с неизмити гуми. При една добре работеща администрация в София толкова глоби вероятно биха могли да се наложат за седмица. Изключително нисък е и броят на санкциите за паркиране в зелени площи – едва 1615. Принудително преместените коли, заловени да спират в градинки и паркове, са само 1037.
С просто око е видно и друго разминаване – шепа камиони плащат за преминаване през центъра, а всъщност много повече си го позволяват.
Завод за горене на боклук напук
ГЕРБ почти докараха до финал проекта си за изграждане на завод за изгаряне на боклуци, който да се разположи само на около 3 км от центъра на града, в ТЕЦ „София“. Срещу това години наред протестираха неправителствени организации и граждани. Те припомняха, че дори при добър контрол и коректно филтриране на вредните емисии от горенето на боклука всеки месец стотици камиони ще замърсяват допълнително улиците и въздуха, карайки отпадъци до инсинератора. Опозицията в СОС поиска по темата да се проведе референдум, но ГЕРБ блокираха всички опити.
В крайна сметка конкурсът за изграждане на завода бе проведен и бе спечелен от консорциум между българска, турска и три китайски компании. Тези фирми не идват от страни, които се славят с високи екологични стандарти. Впоследствие Комисията за защита на конкуренцията върна процедурата с мотив, че „Топлофикация-София“ е допуснала грешки при оценката на офертите.
През юли общинари от „Демократична България“ обявиха, че заради сериозното си забавяне проектът за инсинератора е на път да загуби европейското финасиране. ДБ коментираха, че е много вероятно столичани да платят изцяло с данъците си плановете на ГЕРБ да се гори боклук насред София. Засега кметът Фандъкова и общинските съветници от партията й не са коментирали последните новини около обекта. Вероятно защото така те посрещат всяко нещо, от което не става зелена брошка – с мълчание.
Въздухът в българската столица София е сред най-замърсените с фини прахови частици в Европа, като по качество се сравнява повече със столиците в страните от Западните Балкани, показват данни на IQAir и природозащитната организация Greenpeace, включени в доклад, обобщаващ статистика за 106 държави и над 4 700 града
pogled.eu
