По БиТиВи, Манол Пейков заяви, че не бива да бъде питан народа за паметниците, понеже мозъкът му бил промит ( на народа ).
В този ред на мисли, може да се запитаме – защо въобще гласуваме.
Пейков в мозъка си симпатизира на САЩ, който бомбардира Йемен, на Израел, който бомбардира Газа и Украйна – Донецк и Белгород.
Щото би съществувал и такъв прочит на събитията.
Арестович онзи ден каза, че съседите на Русия или трябва да и бъдат приятели или ще бъдат превзети от нея.
Ако Украйна бе останала приятел с Русия, щеше да е цяла, половин милион украинци – живи и щяха да пътуват където си пожелаят, а не към оня свят .
Иначе Арестович, можеше да каже същото и за съседите на САЩ.
И щеше да е валидно.
Пък, без да се срамуваме, трябва да кажем, че България е пръв приятел на Турция.
И тук ще спра, да разсъждавам, понеже мозъкът ми е промит, и нямам умствени възможности за повече.
Между другото Науру скъса дипломатически отношения с Тайван, и е подложен на чутовен натиск да ги възстанови.
Натиск от САЩ, Австралия, Япония.
Надявам се, Пейков да не разсъждава под натиск, а като мен – свободно.
Може с една мозъчна клетка, но я ползвам – свободно.
из „Приказки от Кооператива“
с Ивайло Георгиев