В далечното минало различни народи ползват бойни колесници, като в началото на второто хилядолетие преди Христа, леката колесница се превръща в основна ударна сила на армията. В средата на второто хилядолетие преди Христа вече има и конница. Тези, които разполагат с нея са сила, с която всеки трябва да държи сметка. Въпреки това, въпреки мощта на конницата, в историята има примери на ефективно противодействие на пехотинци срещу конници. За това разказва Тит Ливий, който описва едно от първите стълкновения между траки и римляни:
“Първи настъпиха траките, които като току що освободени от клетка диви зверове се спуснаха с оглушителен рев към италийската конница на лявото крило, а яростта и устрема (на траките) бяха такива, че въпреки опита във военното дело и привичната за тях храброст, (италийците) бяха разпръснати.” [ Liv. 42.59.2].
Няколко века по-рано траките успяват да се справят с персийския контингент от колесничари. Притеснен от успехите на Александър Велики, цар Дарий вкарва едно страшно оръжие – сто масивни колесници по чиито оси са прикрепени остри коси, способни да разполовят човешко тяло. Персийският владетел храни надежда, че необикновеният начин на атака ще смути враговете му и ще допринесе за техния край.
Безспорно психологическият ефект от грохота на колелата и свистенето на железните коси е бил силен. Подредени в близост една до друга колесниците наближават със зашеметяваща скорост македоската фаланга и тракийските ѝ съюзници. Един пробив в редиците би бил равностоен на поражение.
Тук траките решително доказват качествата си посрещайки предизвикателството на цар Дарий с дъжд от копия, чиито смайващо ефективни попадения намалят броя на нападателите. После синовете на Арес безстрашно се втурват напред, хващат юздите на конете, събарят колесничарите на земята и ги пронизват с копията си [Arr.3.13.5].
Дедите ни наричани траки по време на Античността не само дръзват да се изправят срещу чужда конница и тежки колесници, но и срещу огромните слонове, с които индийския цар Пор възнамерява за смаже армията на Александър Велики. Първоначално атаката на слоновете предизвиква суматоха сред войската на македонския пълководец. Както хора, така и коне са объркани от страховитите ревове на огромните животни.
Положението е спасено от агрианите и останалите траки. Те се втурват стремглаво срещу слоновете сякаш това е нещо най-обикновено. Докато другите треперят, дедите ни засипват слоновете и водачите им с копия и стрели. После безстрашно се врязват в редиците на индийците и започват да сечат краката на огромните животни с тежките си мечове, показвайки, че този, който ги е нарекъл най-храбрия и най-мъжествен народ на Европа, не е преувеличил изобщо. Изгубвайки ударната си сила, индийския цар Пор губи и битката.
Явно воинският дух е не по-малко важен фактор за печелене на битките, отколкото преимуществото на колесничарите и конниците, а дедите ни са доказвали своите качества многократно и то до такава степен, че възниква вярването за това, че сам богът на войната произлиза от средите на гетите, а Тракия е негово свещено място.
Хубаво е духът на дедите ни да бъде пазен, а за това е нужно младото поколение да се упражнява в спорт и бойни изкуства. Те каляват не само тялото, но и духа, дават нужната дисциплина и подготовка за живота. Освен това, силният и умеещият да се брани няма да стане лесна плячка на врагове, нападан и тормозен е само слабият.
Какъв ще е животът ти се определя от собствените ти действия и начин на живот. Силният кове съдбата си, а на слабия е отредена ролята да служи на по-хитрите.
Sparotok
