“Изключително ме плаши вицето на тръмп. По много причини – той е една радикализирана фурнаджийска лопата, която прие тръмп за спасител, независимо, че преди това го е наричал „фашист“. Плаши ме произхода му – дълбока бедност, човек без функциониращо семейство, без баща в картината, с майка наркоманка, отгледан от баба си. И този в един момент става защитник на „семейните ценности“ (от които той самият нищо не е видял!) и обявява жените, гласуващи за демократите – за бездетни „cat ladies”, които вредят на Америка. Този същият е с много силно геополитическо разстройство – казва, че Америка ще направи всичко възможно да помогне на Израел да се отърве от Хамас и в същото време заявява, че ще спре помощта за Украйна (заради мира). Това е толкова цинична и абсурдна позиция! Ако не беше благословията на путин, Хамас не би нападнал Израел! Източникът на злото е Русия! И този плитък и зависим мозък, ако не може да върже корелациите, означава, че е ужасно вреден! С тъга виждам как мои еврейски приятели се радват на победата на тръмп! Тази радост намирам за напълно лицемерна и неморална! Не може да се отдели конфликта в Газа от Украйна и първоизточниците на колективното зло!”
Видях този статус на г-жа Татяна Кристи, споделен на няколко стени на общи приятели, и окончателно загубих вяра в човека като венец на природата. Теорията за шимпанзето изглежда доста по-правдоподобна.
Аз няма да споря със споделилите „анализа“, колкото и нелеп и примитивен да ми се струва той. Само ще помоля за момент да опитаме да надраснем този архаичен, идеологически деформиран подход, и да помислим трезво, могат ли да бъдат разглеждани по такъв начин връзките между събитията в Украйна и Близкия изток.
Разбирам добре изкушението на псевдологиката, която се движи в елементарно двумерно пространство, само в две направления: 1) Русия е зад Иран, Иран е зад Хамас, значи Русия е зад Хамас; 2) Когато Хамас удари Израел, част от военната помощ, предназначена за Украйна, беше пренасочена към Израел, което доказва, че Русия стои зад Хамас.
Глупостта винаги е била изкушаваща в семплостта си, съгласна съм. Но ми се иска да проявим поне минимално уважение към ВСИЧКИ факти, а не само към специално подбраните, пасващи на изкълчени идеологически наративи. Хайде да зададем няколко контролни въпроса и да огледаме внимателно фактологията, дори когато е в противоречие с посочените по-горе два примитивни вектора?
Първо. Хамас е могъща организация с много поддръжници, съответно сили, които влияят върху действията ѝ. Сред най-големите ѝ финансови донори са Катар и Турция например. От известно време насам към поддръжниците на Хамас отново се присъедини Иран. Напомням, че по време на войната в Сирия, Хамас акламираха “революцията” и изразиха подкрепата си за „умерената опозиция“ или с други думи за джихадистите, които по онова време се радваха на любовта на нашите забележително глупави неолиберали. Едва след края на активните военни действия Хамас и Иран възстановиха отношенията си.
След нападението на Хамас и след като кризата в Близки изток се задълбочи, Иран и Израел се оказаха на прага на война. Ако такава избухне, вероятността Съединените щати да бъдат въвлечени в преки военни действия срещу Иран е много голяма. Казано накратко, има възможност за тежки въздушни удари, които да нанесат сериозни щети на иранската икономика. Хайде сега да помислим. Такъв сценарий удобен ли е за Русия и другия голям играч – Китай? Иран е един от основните доставчици на петрол за Китай. Китайските инвестиции в иранската икономика са за десетки милиарди долари. Руснаците от своя страна тъкмо стартираха с Иран големия проект за трансконтинентален търговски път от Русия, през иранска територия до Индийския океан.
Как мислите, изгодно ли е при тези обстоятелства за руснаците и китайците Иран да бъде въвлечен в тежък регионален конфликт, който да занули всички проекти и инвестиции, цялата нова геополитическа конструкция, която се изгражда? Как да тълкуваме факта, че лично Путин призова Иран към сдържаност? Погледнато от този ъгъл, приемливо ли е конкретно за Русия напрежението в Близкия изток, с потенциал да доведе до военен удар срещу Иран, който на всичкото отгоре е и важен икономически партньор? За Китай да не говорим. За китайците е важен не само Иран, а целият регион като част от техния Belt and Road. Струва ли ви се, че военните конфликти подпомагат развитието на подобни проекти?
Второ. За мен доста по-любопитна е репутацията на Хамас сред западния прогресивен мейнстрийм. Хайде да видим какво публикуват най-авторитетните западни медии, искате ли?
Хамас и Сорос
Напомням, че преди време лично г-н Сорос призоваваше “демократично избраното правителство на Хамас” да бъдат признато като легитимен представител на палестинския народ. Поствам по-долу линк към личния сайт на Сорос и статията „Америка и Израел трябва да отворят вратата на Хамас“
Хамас и Black Lives Matter
Да видим какво е мнението на BLM – движението, което положи такива титанични усилия в борбата срещу „фашиста Тръмп“ и в което пък се кълнат наши и чужди неолиберали: „Групата Black Lives Matter защитава терора на Хамас като „отчаян акт на самозащита, който не трябва да бъде осъждан”“ Я пак? BLM подкрепя Хамас?! Поствам линк по темата.
А какво правим с темата, че „Израел има ключова роля за възхода на Хамас?“
Знам, че по-глупавите сред нас сега мигат безпомощно, но все пак да напомня, че Израел финансираше и въоръжаваше всякакви брадати „умерени опозиционери“ по време на сирийската война, включително и от Ал Кайда (това по повод мозъчната флатуленция на г-жа Капка Тодорова как Израел бил последната преграда пред ислямския тероризъм).
Дайте да видим какво гласят само няколко заглавия в ЗАПАДНИ и ИЗРАЕЛСКИ медии (прилагам и линкове към статиите):
– WSJ: “Как Израел помогна за възникването на Хамас”
– Washington Post: “Как Израел помогна за създаването на Хамас”
– The Times of Israel: “В продължение на години Нетаняху поддържаше Хамас. Сега това избухна в лицата ни.”
– Reuters: “Борел от ЕС заяви, че Израел е финансирал създаването на управляващите в Газа Хамас”. Опа! Самият Жозеп Борел?
Така изглежда, изразена в съвсем груби щрихи, една по-реалистична картина свързана с Хамас, Израел и събитията около настоящата близкоизточна криза и то само на повърхността. Ако се абстрахираме от малоумни прозрения тип „на Винс майка му е наркоманка, следователно няма как да е нормален”, ще трябва да признаем, че процесите, които наблюдаваме не могат да бъдат натикани в остарелите идеологически рамки от епохата на Студената война.
Разбира се, нашите куци либерали все още живеят в онези времена и все така не са в състояние да излязат от блоковата парадигма СССР/Русия срещу колективния Запад. Всъщност, многобройните зависимости на Хамас, са много добра илюстрация, че светът ни се е променил драматично. Наблюдаваме възникването и утвърждаването на нови центрове на сила, които не са свързани със старото блоково противопоставяне.
Хайде кажете ми в тази ситуация кой точно „благослови”, разпореди, заповяда на Хамас да извърши атаката си? Мога ли, използвайки примитивната аналитична методология на нашите либерали, да заключа, че Сорос е издал заповедта, например? Не, аз не съм като нашите клети либерали и оставяме въпроса открит: Кой разпореди атаката на Хамас?
И макар да е изкушаващо да бълваш титанични „анализи“ като този на дамата, в които кошмарен злодей тероризира белоснежни ангели, то международната политика е толкова яко оплетена, че прилича повече на снощния казус:
От една страна – автор комунист-сталинист, написал творба, която подиграва българите като пияни и нечистоплътни, и то не кога и къде да е, а точно по време на една от значимите битки за националната идентичност.
От друга страна – глупави неолиберали, които нямат търпение да аплодират всичко, което осмива съотечествениците им, па макар и написано от сталинист.
От трета страна – тъпаци, тръгнали ФИЗИЧЕСКИ да воюват с автор, пиеса, режисьор и актьори.
Къде е истината?
Irini Zikidis
