През 1919 г. под кирките на работни се показва ъгълът на масивна каменна плоча
Амфитеатърът на Сердика е от гало-римски тип
Тази пролет се навършват пет години от смъртта на археолога Жарин Величков-Чарли. Неговото име не е познато на широката публика и малцина помнят, че негово е едно от важните открития от началото на ХХI в. Годината е 2004 и на ул. “Будапеща” в центъра на София се издига нов хотел. Изведнъж греблата на багерите опират на останки от голяма обществена сграда, очевидно от римската епоха. Собственикът на хотела финансира разкопките, а с тях се заема именно Жарин Величков. След няколко дни той разчиства зидовете и разбира, че е попаднал на източната част на дълготърсения амфитеатър на Сердика.
А това дирене започва още през далечната 1919 г., когато България току-що е излязла от ужаса на Първата световна война. Икономиката е съсипана, стотици хиляди мъже са оставили костите си по бойните полета. Точно тогава на ул. “Сердика” №5 в столичния център започват да правят изкоп за нова сграда. Неочаквано под кирките на работниците се показва ъгълът на масивна каменна плоча. Когато я разчистват се появява великолепен релеф, представящ гладиаторски борби. Учените са на мнение, че това е своеобразен афиш, чрез който гражданите на древна Сердика са канени по трибуните на амфитеатъра. Сцените представят напрегнатата обстановка на арената. Вижда се борбата на хора с мечки, лъвове и крокодили, както и на животни с други животни.
Точно както съвременната компютърна анимация ги пресъздаде във филма “Гладиатор”. В долната част на стелата пък танцуват клоуни с маски на маймуни. Но учените забелязват в левия край нещо особено интересно. Това е изобразена схематично сграда, на която се долавят арки и правоъгълни ниши за статуи. Няма съмнение, че каменоделецът е загатнал за самия амфитеатър на Сердика, на който са провеждани кръвопролитните състезания. До 2004 г. обаче никой не знае къде е той.
Част от амфитеатъра на Сердика.
Археологическите разкопки в оживена градска среда са нещо невероятно трудно. Можеш да работиш само там, където се строи и то бързо, за да се спазят сроковете. В хода на проучванията се променя целия проект за строящия се хотел. Днес софиянци и гостите на столицата могат да видят експонирания в неговото подземие открит през 2004 г. дял от амфитеатъра. Съвсем закономерно той получи името “Арена ди Сердика”.
Истинските трудности за Жарин Величков настъпват през 2005 г., когато трябва да разкрие и западния сектор на амфитеатъра зад Младежкия театър. На дълбочина започва да излиза подземна вода, която винаги е проблем при разкопките в София. Допълнително изкопите се пълнят от спукани водопроводи и дори от канали за обратни води. За да се свърши максимално работа се копае до ноември, когато образувалите се езерца започват да се покриват с лед.
Накрая обаче усилията на археолозите са възнаградени и те вече могат да разкажат на хората за амфитеатъра на Сердика. Той е от т. нар. гало-римски тип и е бил един от най-големите в Европа. Негов близнак е амфитеатърът на древния Париж. Елипсовидната му арена е с размери 60/42 м, само с десетина метра по-малка от тази на великия Колизеум в Рим. Общо са разкрити 26 седалки от жълтеникав пясъчник. В западната част на трибуните се запазени дори арките на проходите, свързващи коридорите между отделните сектори. На някои места са оцелели петите на сводовете, покривали помещенията и коридорите. От изток и от запад се очертават входове към арената, като вероятно единият е за бясно препускащите колесници, а другият – за разярените диви животни.
Каменната плоча-афиш с изображение на Сердикийския амфитеатър.
Главният вход е бил от юг откъм днешната ул. “Московска”. Там по естествения склон са били подредени най-много редове седалки и в центъра се извисявала императорската ложа. От север трибуни са липсвали или са били изградени от нетрайни дървени конструкции. Тази практика е характерна за края на III в., когато именно е построен амфитеатъра на Сердика. Тя се налага от икономическите проблеми на Римската империя и обедняването на градовете. Още при император Константин Велики през IV в. съоръжението е разширено с нови редове седалки. Като амфитеатър то престава да функционира по времето на император Валент (364-378).
Тук е мястото да припомня какво са представлявали гладиаторските битки за древен Рим. Участниците в тях са били основно престъпници или роби, макар да са известни случаи на доброволци. Зрелището води начало от ритуалното убийство на роби при етруските. До III в. пр. Хр. гладиаторски борби съпровождали погребенията на знатни римляни, а стават забавление за тълпата от 65 г. пр. Хр., когато Гай Юлий Цезар устройва борби на 320 двойки. Гладиаторите са обучавани в специални училища със суров режим. Често в тях избухвали бунтове, като най-известно е въстанието на Спартак. В императорската епоха гладиаторските игри са духовна храна за плебса и съпровождат всички триумфи по повод на военните победи. При император Марк Аврелий в края на II в. битките между хора са забранени, но синът му Комод ги въвежда отново. През III в. вече се провеждат само схватки между гладиатори и диви животни, които окончателно са отменени при император Теодосий I в края на IV в.
Плочата-афиш от Сердика дава възможността да си представим провежданите там борби на гладиатори с диви животни. Сградата е създадена в епохата на най-големия гонител на християните, император Диоклециан. Тогава наред с робите често сред гладиаторите се срещат професионалисти, участвали срещу заплащане в страшните битки. Този император нарежда сред зверовете на арената да бъдат хвърляни почитателите на новата вяра и това вероятно се е случвало на амфитеатъра в Сердика. Константин Велики променя всичко като въвежда християнството като една от основните религии в Римската империя.
Жарин Величков изказва хипотезата, че в тази голяма обществена сграда през 342-343 г. може би е проведен прочутият Сердикийски църковен събор. След забраната на гладиаторските борби в края на IV в. помещенията на амфитеатъра са превърнати в нещо като съвременен жилищен блок. Археолозите откриват отоплителни пещи и кладенци за вода, в малките стаички живеели бедни граждани, а към VI в. и новодошлите пришълци-славяни. Изоставено за няколко века, съоръжението пак е обитавано през Х-ХI в. Находките показват, че в останките от амфитеатъра тогава е разквартирувана дори военна част. След ХV в. руините са използвани за хановете, строени край главния път от София за Филибе, минавал под днешния бул. Дондуков. Най-сетне в ХIХ в. върху древните зидове са издигнати царските конюшни на владетелите от Третото българско царство.
Автор: Проф. Николай Овчаров
trud.bg
