Малко за скандала с бутане, блъскане и плюене вчера в НС.
Така са ме обикаляли, бутали, блъскали и плюли само в ромски махали. Агресивните често са били от богати и недосегаеми фамилии, които не са свикнали някой да ги пита от къде са им хубавите къщи, колите и златото.
От тях съм чувала, че нямам право да им ходя по улиците. Защото те ги решавали тези неща. Не съм им вярвала и съм си отстоявала правото да бъда там, където работата ме е отвела. Без охрана.
И в тези махали, с тези граждани, съм виждала как полицията им трепери. За първи път констатирах, че държавата е на колене – отвлечена и подчинена и от този тип престъпно богата арогантност, през 2008а. във видинската махала Нов път.
Сотир Замфиров – местен влиятелен дедесар, ме сблъска с тази реалност. В прекия и преносния смисъл.
Накрая, понеже съдебната ни система, особено прокуратурата, е на нивото, на което е, той получи административно наказание, сякаш е люпил семки на непозволено място.
И толкова нямаше да е санкциониран, ако случайно колегата ми Стоян не бе заснел нападението.
Счупени сме като общество. И отдавна не се уважаваме. Възраждане искат да покажат, че е допустимо да се бием по улиците и че така се решават проблеми. Не се.
Отдавна знам, че преминаването на тези граници е опасно.
Не се поддавайте.
Миролюба Бенатова
