Шенгенската одисея на България вече заприлича на логическия парадокс за Ахил и костенурката – древногръцкият герой се движи 10 пъти по-бързо, но никога не може да я настигне, тъй като винаги остава на една десета от предпоследното разстояние.
След неделя обаче българският Ахил може да спре, да седне и да пие една ракия, тъй като костенурката хвана трамвая. След изборите в Австрия ликува партията, която по-скоро би изкарала самата Австрия от Шенген.
Крайнодесните европейски партии не ни искат за съквартиранти. Не ни искат партиите на Фараж, на Льо Пен, на Вилдерс, на Крах (Германия) и така нататък – не защото имат нещо против нас, а защото на избирателите им омръзнаха широко отворените граници.
Крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) постигна историческа победа с 29,1% от вота и 58 мандата в 183-членния парламент. А нейният огнедишащ лидер Херберт Кикъл обещава да превърне страната си в “Крепост Австрия”.
Никакви мигранти. Малко по̀ на запад Германия вече възстанови граничния контрол, на изток Унгария спира и прелетните птици, така че за българските превозвачи като че ли задуха силен насрещен вятър. Както е тръгнало, нищо чудно Шенген да се разпадне миг преди да ни приеме като хората.
И все пак надежда има. АПС победи на изборите, но дали ще направи правителство? У нас ГЕРБ победи 5 пъти от 6, но така и не успя, ако не броим двете правителства на Главчев.
Така е и в Австрия, където също гласуват за партийни листи. За да вземе властта, АПС трябва да се коалира с управляващата в момента Австрийска народна партия (АНП), която се оказа втора с 52 мандата. В миналото вече го е правила, но тогава бе по-малката партньорка и бракът не бе щастлив. Днес лидерът на АНП, канцлерът Карл Нехамер, е в същите прекрасни отношения с Кикъл, каквито Бойко Борисов има с Кирил Петков – ако им се наложи да се ръкуват, после си мият ръцете с калиев перманганат.
Макар и втори, Нехамер има шансове да си остане канцлер. Той би могъл пак да направи правителство в коалиция със социалдемократите (41 мандата). Но тогава мнозинството ще се крепи само на 1 депутат, което крие рискове.
За да има стабилност, ще трябва да покани в коалицията или либералите (17 мандата), или зелените (15 мандата), или и двете. В общи линии като у нас, само че доста по-културно и мъдро, все пак това е бивша империя. Две световни войни сме загубили заедно!
Кикъл също твърди, че е готов да се коалира с всички. Макар и неговата партия да напомня с идеите си нашата “Възраждане”, тя вече е била веднъж в коалиция със социалдемократите и два пъти в коалиция с АНП, така че едва ли е чак толкова крайна, колкото я изкараха по радиото у нас. У нас най-нормалните човешки неща вече са или популизъм, или радикализъм, или направо фашизъм.
Въпреки внушителната победа напълно възможно е АПС да остане извън властта.
Но тогава тя ще виси като дамоклев меч над гузната коалиция на канцлера Нехамер и ще го принуди да направи промени, да се откаже от всякакви непопулярни обещания, включително и от обещанието към София. Ако изобщо нещо е обещано, тъй като споразумението ни беше изключително мъгляво.
Такива са реалностите при партийнолистовата система.
Ако избирателната система в Австрия беше смесена като в съседна Унгария, националистът Кикъл вече щеше да е канцлер и да застане рамо до рамо с Виктор Орбан в борбата му с неолиберализма, джендъризма и другите “-изми”. Ако пък беше мажоритарна в 2 тура като във Франция, най-вероятно умереният Нехамер щеше да е победител.
Нищо чудно Кикъл да дължи част от победата си на украинската офанзива в Курска област. Както е известно, Киев завладя малкото градче Суджа, където се намира разпределителна станция на магистралния газопровод, който кара руски газ за Украйна, а оттам и в Австрия. Въпреки санкциите засега газопроводът си работи на пълна мощ и украинските войски нямат никакво намерение да спират кранчето. От една страна, докато са в Суджа, те са застраховани и от ракетни удари, и от артилерийски огън. От друга, те държат за най-деликатното място и Кремъл, и Будапеща, и Виена. Ами ако все пак решат да гръмнат газопровода?
Както знаем, около 80 на сто от потреблението на газ в Австрия се осигурява от Русия. Украйна засега не спира тръбите през Суджа, но самата Австрия трябва да спре доставките през 2025 година. И без това австрийската икономика е в рецесия – очаква се тази година да приключи с 0,7 процента спад на брутния вътрешен продукт. Ако газът спре, ще стане още по-зле.
Австрийците се надяват преди това да спре войната и да успеят да удължат договора за доставките. Но дали Киев ще е съгласен? А ЕС, Джо Байдън, Шулц и Макрон? А президентът Зеленски? Докато държи Суджа, той е опасен за Виена.
Затова идеите на Кинкъл доминират над политическата коректност – те са прагматични. Той се обявява против всякакви санкции срещу Русия и настоява за незабавни мирни преговори. Според него санкциите са Knieschuss Sanktionen – да се простреляш в крака. Когато през 2022 г. Виктор Орбан блокира помощите на ЕС за Украйна, Кикъл го приветства във фейсбук: “Браво, Орбан! Спри раздухването на войната!”
Макар и да е създадена от бивши есесовци през 1956 г., АПС определено си пада по Русия. През 2016 г. тя подписа договор за дружба и сътрудничество с партията “Обединена Русия”, а през 2018 г. външната министърка от АПС Карин Кнайсъл танцува със самия Путин на своята сватба. Само да напомня, че по онова време Русия вече бе анексирала Крим.
През 2021 г. Кнайсъл влезе в борда на директорите на “Роснефт” и се пресели в Русия с двете си кончета тип пони. Там смени няколко местожителства, появи се в Ливан, но последно е в Петербург и оглавява някаква “геополитическа обсерватория”.
Днес партията на Кикъл твърди, че е скъсала договора с партията на Путин.
Но не трябва да забравяме, че Австрия дължи голяма част от своето благоденствие в миналото на търговията с Източна Европа и с бившия СССР, който винаги е предпочитал да прави сделките си през Виена. Както и да държи там валутата си. Десетилетия наред Австрия беше нещо като хъб между Изтока и Запада, както Сингапур и Хонконг са хъбове за Китай.
Явно 29,1 на сто от австрийците се надяват това още да продължи. Ето защо не им се влиза в НАТО.
Анализът на Валери Найденов е публикуван в 24 часа, заглавието е на Narod.bg
