Уж искам да стискам зъби и чакам да видя развитието на гигантския резил с отказа да домакинстваме 47-мата годишна сесия на ЮНЕСКО на който биха дошли между 3 и 4 хиляди делегати от 150 държави през юли, но съм бясна.
Скандалът е факт и държа да уточня: той е в МНОГО ПЪТИ ПО-СРАМЕН, злепоставящ и унизителен за България от червената боя по сградата на Европа в София.
Разликата е в това, че докато ултраси могат да се държат като диваци навсякъде по света, то държавните институции са истинското лице на качеството на управлението и отражение на националните приоритети и ценности.
Видите ли – предишната власт била виновна на сегашния министър на културата Мариан Бачев, че от януари до юли Министерство на културата, което е домакин на Годишната среща на ЮНЕСКО, да не може да се подготви.
За да е още по-конфузно, Министерство на външните работи коментира, че не може да извади толкова много визи на гостите от трети страни, защото не навсякъде разполагаме с консулски офиси.
Ама един момент: само аз ли знам, че сме вече държава от Шенген и виза, извадена за коя да е европейска държава е достатъчна, за да влязат официалните гости у нас?
Защо туристическият бранш първи би алармата? Защото тази среща е от жизнена важност за обектите ни под егидата на ЮНЕСКО, за туризма ни и за авторитета, който отчаяно опитваме да изградим.
Напомням, че Албания е държава-партньор на най-голямото в света туристическо изложение ITB в Берлин и че преди два дни обявиха, че са пуснали нова магистрала и тунел, които съкращават път от 180 на 74 км. Те явно вече са наясно какво да правят и знаят какви цели гонят и най-вече – постигат ги с твърдата воля на държавата.
Нашето Министерство на културата предлага Париж да поеме домакинството?
Значи французите знаят как се прави годишна среща и могат да я организират от март до средата на юли, но ние не? И защо?
Министър Бачев, Дайте срещата на ЮНЕСКО на Албания! Дайте я днес, в събота, и във вторник, докато министър-председателят Еди Рама представя държавата си в Берлин пред елита на туризма в света, а после прави това лично и в сряда, 4 март, пред туроператори, Министерство на културата на Албания вече ще е готово с първата чернова.
Ако Министерство на културата действително откаже да домакинство това толкова важно за реномето на България събитие, нека е ясно, че под шапката на ведомството живуркат над 400 безполезни тунеядци, обикновени получатели на заплати, които дори не плащат здравните си осигуровки.
Пълна лъжа са думите на министър Мариан Бачев, че тепърва трябва да се правят много обществени поръчки и затова ще харижем на Париж 2 милиона лева гласуван бюджет, защото у нас няма нито един ведомствен юрист, който да защити юридически директното възлагане, както и да разбие отделните пера на суми, които минават под линията на обществената поръчка.
Освен това в детайлен списък бившият министър на културата Найден Тодоров изброява всички стъпки, изпълнени по време на неговото управление, но явно министър Бачев дори не знае за тях, защото никой не го е информирал, а никой не го информирал, защото на никого от неговото ведомство не му се занимава.
Е, още на 3 март можем официално да помолим Еди Рама, който ще е в Берлин и е насреща за всеки, който иска да прави бизнес със страната му, да вземе двата милиона лева за подготовката на срещата на ЮНЕСКО и да я направи в Албания.
Защото знаете ли? – дори да харижем на Париж срещата на ЮНЕСКО, два милиона лева няма да стигнат за покриване на разходите във френската столица – те стигат за България. Дали някога ще научим, че всъщност сме дали още два пъти по толкова?
Лияна Панденлиева
