В България еврейската организация „Шалом“ се ръководи от един д-р Оскар, който се подписва под Отворено писмо, което подържа държава, пълна с паметници на Степан Бандера – идеолог на украинския нацизъм и лично отговорен за изтребването на евреи в окупираните от Третия Райх земи.
Нямам представа какво оправдание има за себе си този доктор – той съществува, защото българите не позволиха нашите съграждани, негови роднини, да не отидат в Освиенцим. „Шалом“ не се застъпи за Паметника на съветската армия, защото наследниците на унищожавания народ не признават приноса на тази армия да са живи днес. Със сигурност имат някакви обяснения за себе си – не пред нас, пред себе си като се гледат в огледалото като хора, които съществуват, защото дядовците им не са се задушили в газовите камери. Мога да напиша и по-тежки думи, какво се е случвало на тези дядовци, но сега за подобно припомняне блокират. Блокират за истината, а Холокостът съществува – в Германия и Израел съдят, ако някой се усъмни в него.
С право.
Ама я да кажеш нещо за сапун и абажур, пак бият през пръстите – като че ли Освиенцим е бил санаториум и не го е закрила оная армия, чийто паметник разрушихме под одобрителния поглед на българските евреи в лицето на организацията им „Шалом“ и този доктор Оскар, колега по професия на един друг доктор из многобройните „санаториуми“ в нацисткия Райх.
Отдавна не живея до Еврейския културен дом „Емил Шекерджийски“ и не зная дали му е сменено името. Там за първи път съм слушала концерт с пиано, цигулки, там децата от махалата учехме и езици, независимо дали бях аз, българчето, Стела, еврейчето, или Ануш, арменчето. Майка ми работеше в шивашка ТПК „Виолета Якова“, а поне за нея знам, че е изтрита от улица, кръстена на нея. И всички евреи, загинали антифашисти, са низвергнати от паметта. Никой не им носи цветя – носят цветя на убийците им пред онзи срамен паметник пред НДК в София.
Кои са наследниците на спасените евреи? Само онези ли, които са пострадали с отнети магазини и фабрики, но живи, а мъртвите борци нямат ли?
Научих, че съмнително легитимният ни премиер Росен Фон Костинбродски щял да участва в шествие по случай спасяването на българските евреи.
От кого и кой ги е спасил през ВСВ се пропуска.
Да припомням ли, че когато Съветската армия освобождава Освиенцим и съобщава какво е било там, дори Съюзниците са смятали, че е сталинска пропаганда. Да, но преди време гледах по „History“, когато все още бе обективна, как американски войничета, влизайки в един от нацистките лагери са разстреляли на място заварените мъчители. Е, демократична Америка е искала да ги съди, но, Слава Богу, не са наказали момчетата от фермите в Тексас, потресени от ужаса, който са видели.
Това се забравя, или по-точно искат да го забравят нашите деца.
А нашият костинбродски фалшификатор ще отбелязва изкривена история – той онзи ден се пъчеше в Брюксел, как ще помага на страна с паметници на убийци и мъчители на еврейски мъже, старци, жени, деца…
Холокостът съществува, бил е, но в него са изгорели не само кротки семейства, а момичета и момчета, които са се борели срещу нацизма.
Нацизъм не е само преследване на един народ с родоначалник Авраам, вътре влизат и славяните, определени някога за тор от оня с мустачките. Днес в Брюксел е официална политика нацизма срещу руския народ, а управниците с фалшива власт от Източна Европа се радват, като че ли народите не сме вътре?
И не, не сме кутригури, или с гени от италианци, славяни сме и това не става с услужлива наука – във вековете сме обособени във славянската общност. Най-вече в православието сме заедно, срещу което се води война – вече не студена, гореща, даже с желание за ядрена…
Демократично…/
Зоя Деянова
