Гледам листите на Обединената левица. Прави впечатление липсата на някои разпознаваеми лица. Някои хора търсят сигурното, а резултатите от тези избори няма да са цветущи и вероятно животът на следващият парламент ще е кратък. Но от партийни хора аз очаквам да са борци, не хрантутници, които бягат от бой.
Второ, изглежда отново президентът е блокирал хората около него. Нито той прави, а не вярвам и някога да направи, партия. Нито позволява на хората си да се борят. “Не те искам, но и на друг няма да те дам” е работата. Намирам това за безкрайно безотговорно политическо поведение.
Трето, видно е, че лидерите на гравитиращите в ляво партии няма да участват лично. Ако не бяха проявили обидчивост, когато аз поисках това от тях, резултатите на миналите избори нямаше да са толкова отчайващи. Но егото им беше непреодолимо. Сега им е дошъл акълът, но късно, опасявам се.
Ваня Григорова