Какво по-наложително от това да разсъждаваме днес в спешен порядък за мира, преди да се е подпалила и нашата черга, да се огледаме кой сред нашите кандидати за бъдещи депутати би могъл с изкусна дипломация да работи за потушаването на военните пожари, а не за разгарянето им, да отстоява българския национален интерес. И не само. А общочовешкият богочовешки интерес тук, на земята.
Изтича времето на поканата за размисъл – в събота срещу Великден! – и какъв по-закъснял ден от днешния за размишления!
Та ние не само че в последните години имахме предостатъчно време за размисъл, ами и цели 35 години от началото на несвършващия демократичен преход! Но и нещо много повече. Над две хиляди години човечеството не е измислило повече от великите, сами по себе си, човешки мисли на велики писатели и философи. Не е измислило повече не от нещо вече измислено от човек, а от записаното, макар с човешка ръка, Богооткровено слово на Бог Слово. Та кои човешки думи са сравними с Богочовешките!
Именно върху тях трябваше да разсъждаваме досега, да разсъждаваме и днес, и утре, и в дните на целия си живот, при всеки наш човешки избор – за да достигнем до истината, до небесните Негови послания, константна величина за всички времена, за всяка човешка личност, за всяко общество. Извън това не съществува нищо, което да ни даде вярното и трайно решение по всеки проблем, конфликт и каквато и да било житейска ситуация. „Без Мене не можете да вършите нищо“, ни е предупредил Самият Господ, ала отказваме да черпим вода от извора, от Живата вода, от която човек никога няма да ожаднее.
„В начало беше Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото.“
Въпреки тази даром разкрита ни тайна в Откровението на Йоана, съвременният човек, воден от световния псевдоелит към погибел, всячески се опитва да игнорира Словото от живота си, самозабравил се в своята гордост и измамна самодостатъчност.
Не ни достига обаче, не денят за размисъл, а любовта и благодарността към небесния ни Родител. При това, светоносните наши отци твърдят, че наближава времето, когато ще се молим не за един ден, а за един час поне отсрочка, но този един-единствен час няма да ни се даде. А може би става въпрос дори само за краткия миг на благоразумния разбойник. Но дали ще сме тогава в състояние да извикаме от дън душа „Помени ме, Господи…“
А за какво ще употреби този час всеки от нас, ако дните дотогава не са му стигнали за благопотребното? С кюлчета злато и столевки ли ще закичим душите си или с депутатски пропуск от парламента, тогава, когато цялата земя пламне?
Не ще и съмнение, че днес най-важният въпрос е и остава този за мира и войната, за незабавното спиране на военните действия във всяка една точка на военен конфликт, за незабавното установяване на траен и необратим мир. Всички други въпроси, в която и да е област, са последващи и могат да бъдат успешно решени едва след първия. И то от люде, които са способни да се справят с предишния, който е номер едно и за нас и за цялото човечество.
Но къде са тези хора, има ли ги в партийните листи или още не са се родили? Родени ли са не само по плът, но и по дух, родени ли са в Господа, нека помислим именно за това, преди да дадем гласа си.
Понеже сега, благодарение на нашите управници, за които Божиите заповеди са останали на заден план, България, и без това изпаднала в тежка демографска криза, може да бъде оприличена досущ на онази застаряла дама, поднасяща чинно своя наръч съчки в подножието на кладата, на която гори Ян Хус.
О, свещена простота!, възкликват
народите, които се удивляват на
усърдието, с което техните политици поддържат пламъците на кладата, на която днес гори не отлъчен от Католическата църква философ – горят инакомислещи и правомислещи, верни и неверни на евроатлантическите ценности, грешни и праведни, горим и изгаряме всички, защото разгарящият се пожар изпепелява наред.
Дори сега, във все по-затягащия се конфликт в Украйна играчите на родната политическа борса не ни предложиха нищо друго, освен обещание, че нито един българин няма да бъде изпратен да се бие на фронта. Какво по-различно от доволството от американска страна, че не се пролива тяхна кръв! А кръвта на украинските и на руските млади мъже, тя няма ли цена пред Бога? А геноцидът в Газа? И невинните жертви навсякъде по света, и техният ли живот не струва нищо? Кога няма да измират вече от българско оръжие?
На световната борса главоломно, с милиарди, расте цената на военната подкрепа от страна на натовските държави. И заедно с това главоломно пада цената на човешкия живот.
А цената на предателството е тайна за народите, но идва часът, в който Юда ще трябва да плати. Дано в оня час, който няма да ни се даде да получим отсрочка, се окажем от дясната страна на Господа Спасител.
Галина Паскалева
