Светът е полудял относно войната с митата, която се заражда поради една много проста причина – митата определят износа и вноса на една държава и съотвено нейното икономическо благосъстояние. И по-точно външната търговия. Износът е основен доходоизточник на държавите. Не производството, а възможността да продадеш на чуждестранни пазари. А вносът осигурява ресурси за това производство.
Айде сега да се замислим главните страни от ЕС дали имат интерес да захранват икономиката си с износ към трети страни или не? И ако имат интерес от износ, то не е ли логично тези трети страни да имат нужда от тяхната продукция? А как се осигурява тази нужда? Чрез разбиване на икономиката на тези трети страни. Чрез притежаване на част от собствеността или на цялата собственост в ключови отрасли. Вие в български магазини ли пазарувате или в Лидл, ДМ и тн.? Телекомуникациите нима ги държат българи? Националните телевизии? Автомобилите, телевизорите, компютрите и всичко, което ни заобикаля? Е, как ще се осъществява този износ на продукция, ако ние може сами да се снабдим с нужното? Няма как! Затова тези големи страни имат нужда ние да сме потребители, но не и производители. И затова имат нужда да сме бедни.Защото хората с пари започват да се озъртат да завъртят бизнесче, па да го разрастнат, па да изнесат малко и за чужбина. Затова има монопол – за да не може народът да произвежда.
Затова трябва да си голям глупак, за да мислиш, че ЕС работи в полза на народа ти. ЕС работи в полза на това шепа страни да могат да осъществяваталъш-вериша си свободно. И те никога няма да позволят ние да сме им конкуренция. И главният им инструмент за това са прозападните подкупни политици.
А ние търпим, защото доматите ги ядем с колците. И барем да бяха български. Доматите.
Персефона Коре
