Днес е празник, уж, но аз с целия си респект и уважение към него ще споделя, че настроението да е празнично е противочовешко.
Всъщност днес трябва да е ден на искреността, която да постави началото на национален траур, който да продължи до случването на някакъв поне ред в тази страна, докато спрат убийствата по пътя от пияни и дрогирани, докато спре домашното и всякакво насилие, докато се появи у населението поне някакво чувство за справедливост и смисъл, докато се оформи ясен национален идеал около който да се обедини нацията, който идеал да форматира обществената енергия в градивна посока.
Всичко останало е пир по време на чума и забиване на главите в пясъка.
Да, най – удобно е да се забутат проблемите под килима, но те рано или късно избиват и се проявяват като жертви погълнати от природните стихии, жертви, които в една подредена държава нямаше да се случат.
Поклон пред пострадалите от водния ад и безхаберието на държавните дерибеи, за вас ми е фразата: Засрамете се, бе и се скрийте някъде надълбоко, за да не поставяте невинни хора в риск, защото не си вършите и не желаете да си вършите работата, само “ усвоявате „, безсрамници!
Поклон, още веднъж!
Бог да пази България и българите!
Златина Кралева, адвокат от БАК, общественик, радетел за гражданско общество
