Тия дни ме нападнаха приятели и познати – „Къде си? Защо не пишеш? Да не си блокирана?“
Не, не съм блокирана. Просто от месец съм в процес на пасивно наблюдение на събитията и реакциите.
И колкото повече наблюдавам, толкова по-голямо отчаяние ме обзема и толкова по-малко ми се пише. Когато застанеш отстрани и позволиш на житейския поток да се лее безпрепятствено, без да влизаш в него и без да реагираш (дори емоционално) на нищо, пред теб се открива много интересна картинка.
Хората наподобяват на едни пернати твари, които преди време наблюдавах в зоопарка – щъкат си напред-назад из клетката, всяко едно забързано и ужасно заето с някакви важни дела, за които само то си знае какви са, докато изведнъж някой от посетителите не хвърли някаква храна през решетките.
В този момент всички пилета мигом зарязват изключително важните си житейски обязаности, по които до момента са търчали като гламави, и се скупчват около хвърлената примамка, като някои от тях дори започват да крякат неистово и да кълват останалите.
Настава страшна суматоха и битка на живот и смърт за няколко царевични пръчици, които даже вече не са налични – някое по-съобразително пиле вече ги е погълнало или отнесло тихомълком в другия край на клетката.
Всичко това продължава или докато пернатите не осъзнаят, че манджата е изкльопана, или докато някой друг посетител не им викне „кът-кът-кът“ от другия край на клетката и не им хвърли някоя солета, хапка баничка или парченце от фунийката сладолед, който ближе ухилено. И пилетата търчат ли, търчат.
Забравили за предишната примамка, за последния бой за манджа и за пооскубаните от събратята си пера… И за клетката. Най-вече за клетката.
И понеже отдавна не съм хвърляла камъни в импровизираното блато на многоуважавания (в чисто сексуалния смисъл на думата) Цуки, викам си – чакай да взема да запокитя една по-солидна канара тъдява.
Не съм се подписвала в подписката за референдума за лева. Не съм се подписвала и в тези за другите референдуми.
Не съм се подписвала и в избирателните списъци през последните години. И освен, че не съм, въобще не смятам и да го правя.
Не защото съм фен на еврото, долара, рублата, на поцинкованите кофи, харвартските лейки или местните ибрици.
Не защото съм диванен философ, фейсбук бунтовник или незаинтересован нихилист.
А защото първо, от самото начало знаех, че ще саботират всякакви опити народната воля да бъде чута и второ, е под достойнството ми да се моля на някакви робовладелци да ми обърнат внимание.
(Тук ще отворя една скоба, за да поясня, че благодарение на ню-ейдж гурутата много хора вече не правят разлика между достойнство и его.
Моля, ако сте от тези промити мозъци, да не ме занимавате с плоскоумните си съждения на тема единение, общо благо, его и неговото преглъщане.
Благодаря предварително и чао!)
Сега някой ще каже:
„Ууу, ти пък – чак робовладелци!“
А какви са, бе пиленца?! Забравихте ли записа със 7-те процента и ала-балите?
А чели ли сте Конституцията?
Вижте снимка 1. На нея пише, че властта в България се осъществява от народа НЕПОСРЕДСТВЕНО.
Знаете ли какво означава „непосредствено“? Означава „без посредници“.
На второ място пише, че НИКОЯ ДЪРЖАВНА ИНСТИТУЦИЯ не може да си присвоява народния суверенитет.
До тук ясно ли е?
А сега се замислете какво правим ние като се подписваме, молейки НС и Президента да ни РАЗРЕШИ (забележете!) да осъществим суверенитета си.
Ние се отказваме от правото си да осъществим властта в държавата непосредствено.
И си търсим посредници.
Значи какви сме ние?- Роби.
А какви са ония горе, които никой никога не е избирал, но държат властта над нас? Робовладелци.
Оставете ги ония горе, че потъпкват Конституцията – те затова са поставени там.
Помислете над това как НИЕ, народът, да не я потъпкваме, а да осъществим правата си, дадени ни от нея.
И моля, не ми говорете за „единствения законов начин“ – предупреждавам, че вече директно блокирам за тъпота, без обяснения!
Ако даден закон, наложен от узурпатори-робовладелци, противоречи на основния закон – Конституцията, то този закон не е закон, а метод за терор. Толкоз!
А сега се замислете защо толкова драпат да бутат Конституцията – от години!
Припомням само, какво се опита да пробута Буци още през 2020 (снимка 2).
Темата е дълга и вероятно ще следва продължение.
Засега спирам с пожеланието – не бъдете като ония гламави пилци!
Не гледайте примамката, а забележете оградата – там е пътят към свободата!
