„Всички социологически проучвания от годините на прехода неизменно показваха, че Ахмед Доган е сред най-мразените български политици, което обаче не му попречи да остане най-дълго на водещи позиции в политиката.
Цели 33 години той ръководи партия, която не е напускала парламента, много години играе ролята на балансьор, което му помага да определя съдбата на няколко правителства, да не говорим за твърдата ръка, с която направлява създадената от него партия на българските турци и мюсюлмани Движение за права и свободи.
Всичко това прави Ахмед Доган феномен в годините на прехода, чието силно влияние продължава и до днес, макар че от няколко години той изобщо не се появява пред обществото.
Още по-изненадващо е голямата роля на Доган през последните три десетилетия, като имаме предвид неговия произход и уславията, при които е отрасъл и е получил образованието си.
АХМЕД АХМЕДОВ – (това е неговата фамилия до средата на 80-те години, но става известен с по-късната Доган, затова ще използвам нея) е роден на 29 март 1954 г. в село Пчеларово, Толбухинско (дн. Добричко), в бедно семейство.
Освен това скоро след като Ахмед се ражда, баща му Исмаил напуска семейството, към което не е привързан, защото бракът е уреден от роднините. Той заминава за близкия голям град Толбухин (дн. Добрич), прекъсва връзките с жена си и детето си, които не го виждат никога повече.
И за да може майката да продължи живота си, детето е отгледано от баба си и дядо си, които до 8-годишната си възраст възприема като свои родители, а МАКА си смята за своя СЕСТРА .
Майката Демире се омъжва за втори път и през 1961 г. цялото семейство се преселва в село Дръндар, Варненско.
Това става по решение на дядото Осман, който е овчар, член на БКП и активист на кооперативното движение, като мотивът му е, че Дръндар е изцяло турско село, докато в Пчеларово те са били единственото турско семейство.
Едва след смъртта на баба си Ахмед научава коя е истинската му майка. В новото семейство на майка му се раждат още три деца – негови полусестри, но Доган така и не се сближава с тях и те почти не поддържат връзки, след като той става политик.
Новият съпруг на майка му Хасан прави опит да го осинови, но това не става, тъй като не успяват да се свържат с биологичния му баща. Тези проблеми от детството на Ахмед Доган оказват голямо влияние върху характера му и върху целия му живот, през който той се стреми да постигне нещо повече и да излезе от бедността.
Още в ранните си години Ахмед разбира, че възможност да се откъсне от средата си могат да му дадат училището и изобщо в знанието. Училището се оказва компенсация за изолацията, с която есвикнал в семейството си. По-късно малко нескромно ще обясни:
„Бях много умен, предпочитах да стоя в библиотеката, вместо да играя с децата” .
В селското училище той се запознава както с възможностите, които ообразованието предлага, така и с ограниченията. И пак по думите му:
„Мой кумир беше Ломоносов. Но поради буйния си темперамент и недоброто възпитание имах лошо поведение. Обичах да предизвиквам учителите и имах склонност към побоища” (Това Доган пише през 1979 г. в автобиографията си за Държавна сигурност)
Темпераментът му носи много наказания, които обаче го каляват. Затова не е странно, че голямо влияние върху формирането на характера му имат книгите на Джек Лондон, от които взема любота към животните и борбата срещу трудностите .
Желанието на Ахмед да продължи образованието си, но и да напусне селото го водят до Техникума по индустриална химия във Варна. Само че още след първата година той е принуден да го напусне, защото семейството му отказва да му отпусне пари за издръжка.
Вместо да се отчае и прибере в село, той решава, че е дошъл моментът „сам да се справям с живота” и се прехвърля в Средното професионално училище по стъкло в село Белослав, където може да живее и да се храни безплатно. Там през 1969 г. е приет в комсомола и започва да чете философски книги: Маркс, Енгелс и Ленин.
Те го вдъхновяват и се задълбочава в самостоятелно изучаване на марксизма и ленинизма. Животът обаче има своята логика и след като завършва средното си образование Ахмед е принуден да започне да се самоиздържа, като започва работа в Кораборемонтния завод „Георги Димитров” във Варна като арматурист и бетонджия.
През есента на 1973 г. влиза в казармата, но като турчин е изпратен в Строителни войски в Шумен (тогава в строителните войски отбиват военната си служба политически неблагодежните, както и ромските и турските младежи).
В тези войски младежите от етническите общности получат допълнително образование и професионална подготовка, главно в сферата на строителството и транспорта – Доган получава специализация като електротехник.
Тежкото детство на Доган, проблемите в семейството му, трудностите при завършването на средното образование, пребиваването в строителни войски не само не го отчайват , а допълнтиелно засилват амбицията му да постигне целите си. И той търси и са възползва от всяка възможност, за да продължи образованието си и да се реализира на по-високо равнище.“
Интересът на ДС е регистриран на 13 април 1974 г. от оперативния работник Стайчо Стойков. Той е офицер от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР), отдел при Главно управление на строителни войски (ГУСВ), IV отделение – Варна (самият офицер работи в Шумен).
Според основните документи на Политбюро на ЦК на БКП за ВКР то е „политическият орган на партията в армията”.
На тази дата оперативният работник от ВКР пуска проверка на лицето Ахмед Исмаилов Ахмедов (тогавашните имена на Доган) в III отдел на ДС (архива на ДС), за да се установи по оперативния отчет дали набелязаният е свободен или е регистриран като сътрудник на друго управление на ДС (подобна проверка по оперативния отчет се прави задължително преди подхождане към вербовка на всеки кандидат-агент).
По това време Ахмед Доган е войник в поделение 2570 – Мътница (източен квартал на Шумен на около 8 км от центъра му и на около 10 км от Каспичан). Там постъпва през декември 1973 г. като машинен техник. Поделението се води към ГУСВ. В картона на проучването е в графата цел на проучването е записано „вербовка”.
В поделението Доган отбива военната си служба от декември 1973 г. Предложението за вербовката му се мотивира с необходимостта от внедряването на агент с средата на трима от редниците в поделението, които имат близки в Турция и „ангажират вниманието на останалите по въпроса за живота там”. Като подходящ човек според оперативният работник Стайчо Стайков от ВКР се явява Ахмед Доган.
Какви документи съдържа личното дело на агент „Ангелов”
От документите се разбира, че между двата е имало няколко срещи преди да се подходи към вербуване на редника и че Ахмед Ахмедов е давал сведения и преди да бъде регистриран като агент. Офицерът мотивира предложението за вербуването на Доган с факта, че той „е добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на ДС”.
В личното дело на агент „Ангелов” – Ахмед Доган се съдържат редица документи, свързани с проучването преди вербуването му, както и с плана и рапорта за извършена вербовка. В тях има много биографични сведения за произхода и семейното му положение. Запазена и строго секретна справка за бърза и двустранна връзка с агент „Ангелов”.
В този том е и неговата собственоръчно подписана декларация от 21 август 1974 г. В нея Доган декларира, че „като честен гражданин и предан член на ДКМС, напълно добросъвестно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ”.
По това време Ахмед Доган е едва 20-годишен. Мястото на вербовката е канцеларията на началника на склада за строителни материали. Срещата с Доган е камуфлирана като разговор по повод самоотлъчка на войник с петима редници, като Ахмед Доган е привикан последен.
Интересно е, че самият Доган избира псевдонима си „Ангелов”, а вербовката се извършва на „идейно-политическа основа”.
От документите в личното дело на агент „Ангелов” става ясно, че неговата надеждност е проверявана чрез „М-Родопи” (мероприятие, при което се използва подслушване с микрофон). Това става по време на среща на агента с друг войник, от който получава сведения.
В качеството си на агент „Ангелов” Доган е срещан от оперативния работник и в явочна квартира „Панела” без в документите да се съдържат данни къде се е намирала тя.
Агент „Ангелов” е използван за работа по 6 дела за оперативни проверки (ДОП) и както ВКР посочва с изключение на една „всички обекти са разобличени и данните при разобличаването се покриват с тези от агента”.
В личното дело на агент „Ангелов” – Доган, освен документите, свързани с проучването и вербуването има и няколко сведения, заявления и писма от него, които са подписани с името му, а не с агентурния псевдоним.
Този том материали приключва с предложение личното и работно дело на агент „Ангелов” да се прехвърлят на отдел I-ви – ДС в Окръжно управление на МВР във Варна за по-нататъшното му ползване.
автор: Поглед.еу
източници: десебгком,
„Политически изследвания“, – Искра Баева, СКАТ