Съмнителната и доста често направо срамна деятелност, която тук минава за „политика“, претърпя може би най-грозното си крушение с появата на нетърпимия ПростоКирчо.
Този човек сякаш с всеки свой дъх произвежда нещо грозно и все повече и повече завлича в мерзкото цялата политическа класа.
Той е измамник, опозорил самата Конституция – но това изобщо не попречи на съсловието да го приеме като свой, безропотно и с тарикатско намигане – и без да си дава сметка, че така опозорява и себе си.
Последното издънване на Измамника вече наистина е чудовищно.
Цялата парламентарна група на социалистите свидетелства, че е предложил да им подхвърли „кодовете“ за изборните машини, ако оттеглят поправките си в Изборния закон.
Направил го е, това е сигурно и не е нужно депутатите на БСП да се кълнат на връх Бузлуджа.
Такава е нагласата му – той може да направи всичко, защото се смята за недосегаем – щом наплю дори и Конституцията и нищо не последва от това.
Колкото повече го търпят в политическото съсловие, толкова повече заприличват на него.
А Радев съветваше политиците да не губят време с изборния закон.
Нека да му кажем направо: така ги насърчава да приемат като нещо нормално най-предизвикателната корупционна сделка, макар и неосъществена докрай, в годините на Прехода.
Дава ли си сметка президентът, какво прави всъщност?
Подпечатва правото на политиците да издевателстват до насита, докато заличат и последните признаци на приличие в политиката, съветва ги да мълчат – и практически да се мафиотизират.
През 80-те години осъдиха на седем години затвор генерал Пенчев – всесилният заместник-началник на УБО/преторианската гвардия на режима, отгоре на всичко и партизанин от бригада „Чавдар“, витрината на Съпротивата.
Пратиха го в затвора заради една готварска печка, подарена му, защото помогнал при уреждането на някакъв квартирен проблем.
Системата на соца беше непродуктивна/негодна в доста отношения – и прикриването на тази генерална слабост може да се приеме и за форма на гигантска корупция.
Но отделният човек, дори да е един от избранниците/носителите на Властта, безжалостно бе принуждаван да спазва законите.
Репресията над него трябваше да оправдае и самата система, да я белоса.
А сега – трябва ли да приемем, че „новата“ система е толкова безупречна, та изначално трябва да бъдат амнистирани греховете на днешните първенци?
Не чакайте нищо добро от Народа, докато се лигавите с ПростоКирчо. Отношението към него – преливащо от примирение и дори от скрит възторг – е най-ефикасното средство за развращаване на обикновените хора.
Създавате нови лагери/гета на неосведомени млади хора, разпечатани по образа на Баш Корупционера.
Те ще гласуват за такива като него – докато някой не ги убеди, че не това е свободата.*
Дотогава те ще се правят, че са свободни и нови – изцяло нови – въпреки, че ще маршируват в угода на абсолютни кретени.
След криминалната оферта на Измамника никой повече няма да вярва в изборните резултати – и с основание.
А една правозащитничка оправда Кирчо Корупцията: той не знаел да борави с кодовете за изборните машини, тъй че не би могъл да предложи да ги предостави.
Ей, моме, той заложи – без дори да примигне – честта на президента, който го лансира, както и честта на кабинета, който оглавяваше – направи го с дивата измама с двойното си гражданство – та няма да се търгува с някакви кодове.
Ако го оставят, и държавата ще заложи, ако вече тайно не го е направил.
Питайте македонците и Макрон.
*Според скорошно Национално представително изследване на
Института по философия и социология при БАН, едва 20 процента
от младите българи са против да се забогатява с мошеничество.
Кеворк Кеворкян
