В България „Консултант“ е мръсна дума – асоцира се с далавера, перачница, уредени сделки, пари под маса….
В нормалния икономически свят не е така – хората там са готови да платят за опита и знанията на някой друг.
Аз съм учила и по лошия начин – губейки, проваляйки се, и по добрия – следвайки в елитните колежи, работейки с най-добрите и усвоявайки от тях.
В България, обаче казват „пари ми дай, акъл не ми давай!“. И точно за това икономиката, битието ни е на това дереже…
90% от занимаващите се с ресторантьорство у нас не разбират или от бизнес, или от кулинария! Колко често ви се е случвало да попаднете на място с меню от 30 страници, мърлява обстановка или аматьорско обслужване? И когато се опиташ да им направиш забележка, конструктивна критика като клиент, ще те наругаят, обяснят как не се нуждаят от мнението ти, и колко е лесно отстрани да се мрънка, но я се опитай ти да изплащаш заема, да се чудиш от къде да спестиш, че да излезеш на печалба….
Аз съм на точно обратния принцип – не е оправдание липсата на пари, за да създадеш успешен бизнес, но липсата на акъл – със сигурност!
Вторият ми принцип – никога не работи с твои собствени средства!
Третото ми правило е, преди да превърнеш една идея в бизнес, запитай се има ли някой нужда от нея? И също кой още ще се облагодетелства, освен мен? – Всички по веригата – от доставчик до консумент трябва да печелят от дейността ти, от там ще ти дойде и финансирането!
Ако успеете да решите трите казуса и си отговорите на тези въпроси, това ще ви бъде и ключът към успеха.
Нашите „бизнесмени“ правят точно обратното – имат продукт и после му търсят реализацията, пазара, и не дават на никой друг да печели – гледат да излъжат доставчиците и да изстискат консуматора….
Преди 26 години се озовах в Швеция – не знаех езика, нямах работна виза и единственият ми шанс беше да направя собствена фирма. Забелязах, че шведките се обличат много сиво, еднообразно – на пазара липсваха фини, гала тоалети или струваха майка си и баща си, а по-това време в България дизайнерите правеха чудеса. Свързах се с 10-те най-добри и ги запитах интересува ли ги да пробият на Скандинавския пазар. Повечето го оцениха като голям шанс и така извоювах не само ексклузивни права, огромни отстъпки, разсрочени плащания, но и добри референции от утвърдени профси. Намерих подходящо помещение – един красив бутик за кристални изделия в туристическата част на Стокхолм, точно срещу Кралския дворец. Проучих собственика и разбрах, че основният му бизнес е производство и търговия с цветя. Това с кристалите се оказало лошо бизнес начинание на синчето и бащата търсеше как да се отърве с минимални загуби. Понеже не бях в състояние да му платя огромния наем за топ локацията, предложих аз да му направя ликвидацията на стоката и срещу това, че той няма да търпи повече загуби, да получа 6 месечен гратисен период, както и редуциране на следващите вноски. Той прие. Знаех, че в Мексико народът плаща луди пари за кристали и се свързах с мой приятел, който е управител на „дути фри“ шоповете на летищата. Той изкупи всичко на много добра цена, която ми осигуряваше и печалба, и така си набавих капитала, за да платя дрехите на българските дизайнери, да организирам реклама, да обзаведа бутика…. Без да вложа 1 крона собствени пари!
Друг случай – преди локдауна работех за холандска фирма за търговия с химически продукти. Работата ни потръгна и с кредит от банката купихме завод със складова база, и административен блок в Ротердам. Доведох една строителна бригада от България. Момчетата ремонтираха помещенията и направиха на първия етаж на блока спално за работниците, баня с перално, кухня за служителите ни. Втория етаж преустроихме на офиси, тоалетни, кухня, служебен апартамент за мен и собственика, ако се налагаше да работим до късно, и където да настаняваме командировани партньори, и 10 офиса, които да отдаваме под наем на външни фирми. Само от наемите на офисите ние бяхме в състояние да си плащаме ипотеката, режийните на производството и да генерираме месечно по 15 000 евра печалба. Скоро установихме, че на пазара липсва качествен глицерин. В Холандия само 2 фирми произвеждаха, имаше недостиг, който се покриваше с внос от Германия и Китай. Аз открих една неработеща фабричка за производство на био дизел в района на Девня, България. Закарах нашия технолог и главен химик там. След едноседмични преустройства на машините беше вече възможно да се произвежда там глицерин. Пуснахме тестово производство на 5 тона и получихми продукт много по-качествен от предлагания на холандския пазар. Разпратих мостри на няколко от най-големите клинти и те с готовност заявиха желание за сключване на едногодишен договор. Нататък беше въпрос на правилните изчисления. Спазарих с варненеца да му купим недействащата фабрика, като му я изплатим за една година, на месечни вноски, които ще набавяме от продажбите на новите клиенти. Счетоводителят предвиди и прилична печалба, да не говорим, че в тази сделка нямаше да използваме една стотинка собствени средства….
Трети казус – преди време един приятел ми се оплака, че пропускал златна възможност, заради банките – отказали му кредит, при това гарантиран! В градчето, където жевее, имат с жена си семеен ресторант, а собственикът на местния (единствен) супер маркет искал да замине при дъщеря си в Щатите, та, предлагал да му продаде магазина си, но искал парите веднага, а той ги нямаше. Така моят познат щеше да стане монопол върху храните в градеца – притежател и на магазина, и на заведението. Питах го кой зарежда града с напитки и се оказа един голям концерн. Ресторантът и суперът са най-големите и единствени клиенти в района. Отидохме при генералния представител за региона и аз му заявих, че съм наета за консултант от господина, за да оптимизирам бизнеса му. Споменах, че имам директен контакт с производителите и вносителите на напитки от Испания, България, Турция, в Холандия, и може би ще приемем условията им да работим директно с тях, освен, ако той не ни плати за ексклузивност. Онзи се разтрепера и веднага влезна в пазарлъка. След тоягата извадих моркова и му казах, че ако си плати за ексклузивност за следващите 5 години, освен всичко, и ще сме в състояние да му гарантираме утрояване обема на поръчки (което си беше истина, ако прибавехме заявките от супера). Веднага захапа въдицата и извади пачките. Това беше почти половината от сумата, която продавачът искаше за магазина си. Успях да убедя и кандидат-американеца, че ще е по-добре да вземе тези пари сега и да получава всеки месец в продължение на 2 години редовни вноски, тъй като иначе трябва да плати по-висок данък имущество при преселването си. Така уредих на момчето сделката без да даде 1 стотинка собствени пари, че и да става роб на банките.
За това казвам на всички начинаещи предприемачи, „ако не можете да направите бизнес без пари, значи няма да успеете и с пари!“
Мария Нордел
