В днешно време повечето млади мъже търсят мекото на баницата и закрилата на майчината сянка. Синдром на отложения живот
Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология във ВХТИ Асен Златаров
Анелия: „Много връзки и бракове приключват поради зловонното влияние на свекървите. Авторката много философства, нека пише за по-реални неща. Ето една интересна тема – ЕДИПОВИЯ КОМПЛЕКС на мама и на маминото момче. Хайде да видим, напишете нещо и за това”. Искам да ви уверя, че следя всички коментари под статиите си и с удоволствие ви отговарям.
Сам по себе си Едиповия комплекс е много скучен, ако е изваден от контекста на личните ни истории. Вероятно авторката на коментара визира горчив опит от срещата си с големи мъже, които въпреки възрастта си са все още незрели, силно привързани и крайно зависими от майките си. Но нека да не бъдем прекалено строги и да се обърнем назад към родовата ни история, за да видим коренчето на привързаността на родителите към синовете им. Когато момчето се ожени, остава да живее в бащината къща и продължава корена, чрез поколението, което създава. Сина в онова време е на особена почит за разлика от дъщерята, която, когато се задоми, оставя на зад родителите си и отива в чужд дом, за да стане част от друга семейна общност. И в днешно време, култът към мъжкото чедо остава непокътнат и това има своята логика. Статистиката сочи, че все повече млади мъже предпочитат да останат да живеят под един покрив с родителите си и отлaгат своята зрялост. Психолозите са сложили и диагноза – Синдром на отложения живот. Отказваш да пораснеш, искаш да се забавляваш, да имаш повече, да не работиш. В нашата възрожденска история Любен Каравелов осмива образа на Мамин Колю. Днес е обратното. Все повече млади мъже търсят мекото на баницата и закрилата на майчината сянка. Хедонистичното благополучие е превърнато в култ. Младите хора го свързват с идеята за щастие – все повече приятни преживявания и високо качество на живот.
Днес да си „мъж” да имаш семейство, грижи, да се чудиш как да вържеш двата края не е прeстижно. Унизително е! Знаете ли, че младежката безработица в България е на едно от най-високите равнища в Европа? Защото според последните социологически проучвания „повече от една трета от нашите младежи отдават особено значение на социалните възможности на родителите си”. Нали си давате сметка, че в условията на капитализъм стартът на младите хора е свързан с наличието и размера на частната собственост на родителите и те се чувстват все повече материално зависими. А точно тази отложена самостоятелност превръща зрелостта им в химера. От какъв зор един млад мъж да се бъхти, когато всичко му се слага на тепсия? Привилегированата социална позиция на младия човек, получена от статуса на семейството, му позволява да се освободи от тежестта на ценностите на „оцеляването” и го превръща в готованец.
Сигурно си мислите, че само икономическите трудности са причина любимите ви момчета да предпочитат дома на мама? Една голяма част от тях в проведено социологическо проучване в България сочат , че общото домакинство с родителите им и всеотдайната родителска грижа ги лишава от тревогата за посрещането на ежедневните трудностите и им помага да се чувстват сигурни. Това им съдейства да имат по-висок стандарт на живот и да могат да харчат личните си средства за развлечения, за разлика от тези, които са избрали да бъдат самостоятелни. Да не мислите, че мама ще ви хариже любимия си син без бой? Самата тя, орлицата, няма полза да го пусне да излети от семейното гнездо. Защото когато се грижиш за детето си, се чувстваш значим и живота ти има смисъл. На фона на все повече изтънелите интимни отношения с любимия съпруг, вместо да се хванете за гушите и да се развеждате, се обединявате за благото на детето. Така, когато финансово и емоционално държиш детенцето си зашито за полата си, можеш да си гарантираш спокойна старост и съпружеско доживотно присъствие.
На пръв поглед може би ви изглежда, че „ мамините синчета” са доволни и щастливи, тъй като зад гърба им винаги стои строгата и закриляща майка, която ще свърши всичко вместо тях, освобождавайки ги от всяка отговорност. Това е само на пръв поглед, този тип мъже се чувстват незащитени и непълноценни. И ако ти, уважаема читателко, си изправена пред дилемата да избираш между самотата и обвързаността с „мамино синче” е добре да се замислиш дали ти трябва точно такъв Николчо. Съжителството с подобен тип мъже е обречено. В единия случай можете да влезете в ролята на майка му и да си го поемете на гърба, а в другия да станете поредното детенце на свекървата. Ще папкате, ще слушкате и ще забравите за личен и интимен семеен живот. Защото, който плаща, той поръчва музиката. А за тези, които темата не е актуална, оставям да се замислите какви синове и дъщери възпитавате.
Д-р Катя Пенева
0897 25 81 81
