Валерия Велева е удостоена с най-престижната награда в областта на печатните медии у нас – „Черноризец Храбър“ за цялостно творчество.През 2001 г. Велева става отговорен редактор на отдел „Общество и анализи“ във в. „Труд“. През май 2011 напуска „Труд“
„Жестока снимка.
Потъваща надежда. Студено. Разтрисащо студено.
Жертвите на българската непоносимост.
Млади, красиви, подмамиш ги, въвлечеш ги, натовариш ги с Надеждата, после ги подпукваш, оплюваш, обвиняваш ги във всички земни и…твои грехове и под всеобщото мълчание на един цял народ ги посичаш…
Индулгенция за гузна съвест…
… И те нямат право на грешка. Те, само те, са виновните. Те трябва да овъзмездят продължаващата безнадеждност на един краден като за световно от десетилетия народ. Те трябва да платят! Само те. Единствено те.
И няма вече мутри, няма олигарси, няма крадци, няма тарикати…
Има само Кирил и Лена, големите, единствените виновници за страшното 33-годишно клане и дране на един разлюлян и шашардисан от мизерия и завист народ, известен с прозвището – „бедняците на Европа“…
Убиват ги. А вие гледате сеир…
Вижте прегърбеното вече тяло на този иначе млад мъж, вижте стаената в него конвулсия, онова изпепеляващо разочарование…
А помните ли неговата наперена стойка, красивата му усмивка. Надеждата в нея…
На снимката сега няма и помен от това.
Най-тъжната българска картина…
Как тогава ще се оправи милата България? Кой ще поеме кръста? След като вижда какво ще последва?“
Когато прочетох този емоционален пост във Фейсбук на живеещия в Париж писател Димо Райков, си казах – така ли наистина изглежда България от върха на Айфеловата кула? Такава ли оценка дават нашите съграждани зад граница за това, което се случи в последните 7 месеца тук, на българска земя?
Кирил и Лена – „посечените от народа млади и красиви хора, жертви на българската непоносимост“.
Ако наистина народът е сторил този грях, сигурно ще има Възмездие!
Но, ако тези млади хора, натоварени с Надеждата да променят Системата, да въведат нови правила, да ни поведат по нов път или поне да открехнат вратата към Светлината, се окажат като старите, даже по-алчни и безскрупулни от тях – тогава какво правим?
Стоварваме вината отново върху народа?
Или се опитваме да прозрем истината, за да не настъпваме два пъти една и съща мотика?
В такъв случай единственото спасение е да се опрем на фактите, за да покажем на българите в чужбина какво сториха тези „невинни“ млади на Родината си – как грабеха, как лъгаха, как нарушаваха закона и Конституцията, как газеха Демокрацията и как хвърлиха народа в най-жестоката Криза от времето на Виденов.
И за начало да си помислим – дали във Франция биха избрали за министър човек, който е подписал фалшива декларация за своето гражданство? Дали Френската република би приела за премиер човек, който е нарушил Конституцията? Дали френската демокрация би се съгласила с тежките семейни, приятелски и щуробаджаначески назначения във властта (познати от авторитарните режими), направени от същия този човек?
От първия до последния ден пребиваването на „клетвопрестъпника“ Кирил Петков в управлението бе съпроводено от лъжи: за „празния“ язовир „Пазар дере“; за „спасителната операция“ на кораба „Царевна“ с участието на шефа на военното разузнаване’; за европрокуратурата, която участвала в ареста на Борисов; за електромобилите в Ловеч; за изграждането на завод за батерии на мястото на „Мариците“; за вкарването на лобистите от „Gemcorp“, които му били доведени от американското посолство; за двата танкера по-евтин газ от САЩ; за следващите седем танкера, които били осигурени, пък никой не знае къде са; за уж готовия интерконектор с Гърция… Списъкът може да продължи още и още.
От сутрин до вечер този млад министър-председател, вместо с умивка, ни заливаше с нелепици, сочеше врагове, присвоявайки си правото да казва кой е добър и кой е лош.
Искаше да има личен Главен прокурор за свои нужди и своя КПКОПНИ за лична бухалка – така разбираше реформата в съдебната
система.Холивудският Петков, който преди изборите успя да заблуди хиляди в своето мислене на демократ, по-късно като премиер, вече без усмивка, злоупотребяваше съвсем съзнателно с властта, ползвайки я като инструмент за задоволяване на личното си Его. Атрибутите на държавата – служби, охрана, правилници бяха впрегнати за прикриване на тежки комплекси и зависимости, опаковани безогледно като въпроси от националната ни сигурност.
Словесната неразбория, която изсипваше от екрана, беше израз на шокиращата инфантилност, политическа неграмотност и глуповато фантазьорство. Никога до върха на държавата не е припарвал такъв дилетант.
Да, илюзиите свършиха!
Тази „почти умъртвена държава“ се размина с поредната илюзия, че едни млади хора, образовани навън, могат да впрегнат силите си и да подредят Родината си от обич към нея и народа ѝ.
Уви!
Те дойдоха тук за Плячка, а не за Промяна.
Влетяха като лешояди с убийствена некомпетентност и самочувствие в чудовищно големи размери.
Потънаха в тежка русофобия, за да получават задокеански политически кредит. И ни продадоха.
Тепърва ще научаваме истината за това управление, което заради личната изгода на малцината му избраници остави народа без енергия; за правителство, което брутално набута посредници в газовите доставки и под мантрата „да изгоним „Газпром“ напълни джобовете си, без да държи сметка за народната мизерия.
Само година, откакто тези „прегърбени от отговорност“, дошли незнайно откъде млади хора, се добраха до държавното кормило, цената на газа в България скочи няколко пъти! И не само войната в Украйна е виновна за това. И днес, по волята на тези млади антипутинисти, България пак купува руски газ, но през техните прекупвачи с 30 евро отгоре!
Красивата Лена Бориславова с устрема на Цола Драгойчева и хъса на Нора Ананиева диктуваше на депутатите какви „неконституционни“ закони да приемат, извиваше им ръцете, за да престъпват морални норми, да газят правилници, за да бъдат назначавани „правилните хора“.
Изживяваше се като Жана д’Арк, повела Тридесетгодишната война със Статуквото, за да проправи пътя на Киро към Короната на Историята.
На 1 юли смелата юристка на Промяната гордо излъга българите: „Втечнен газ пристига с кораби към България на четири пъти по-ниска цена“. После потъна в халюцинации: „Празнуваме свободния дух“ !?!
Така управляваха – с фантасмагории, които ни продаваха като истина от последна инстанция.
Създадоха такъв правен, конституционен и институционален хаос, какъвто страната не помни. Смятаха, че държавата е като фирма. И се вихреха в нея, сякаш им е частна собственост…
Страхът ги обзе, когато осъзнаха, че не знаят и не могат да я управляват. Тогава намразиха всички, които не са с тях.
Киро и Лена не са „единствените виновници“ за несъстоялия се живот на милиони българи, но по политически и държавнически грехове се наредиха до Виденов и Костов. Само за седем месеца!
Но за разлика от Петков – Виденов си тръгна от властта почтен, а Костов, въпреки грешките си, е държавник. А Киро ще си остане Случайникът – политически профан.
И не опозицията ги свали от власт. Нито Путин, Митрофанова, Трифонов, Борисов или Пеевски могат да си пришият тази велика „заслуга“.
Киро/Лена и присъдружниците им дойдоха по Сценарий отвън, но се свлякоха пред очите на всички под тежестта на собствения си провал, на видимата глупост, алчност и некадърност.
Но завлякоха и страната. Един приятелски кръжок се опита да овладее държавата и я катастрофира. И този Сценарий вече е пъклен.
Зимата ще нарисува пред очите ни картината на катастрофалните последици от тяхната игра във властта.
И няма никакво значение дали Киро и Лена са се хванали за ръце в „тази най-тъжна българска картина“.
Реакцията срещу тази Снимка дойде не от безчовечност, а от осъзнатата мисъл, че отново сме се провалили. В избора си.
И от краха на илюзиите за чистотата на едни млади и красиви…
https://epicenter.bg/
