Има ли такова понятие – “телевизионна окупация”?
Има ли въобще смел човек, който ще ни побутне да разберем какво “ни дават” да гледаме?Анализи има, антрополози има, социолози има, но всички вкупом не искат да кажат семплата истина – дават ни да гледаме едни и същи хора. И теми.
Досущ пролича на футболно студио – един и същ шеф с едни и същи некадърни футболисти сменят само треньора докато там текат едни пари.
Пак казвам “пак казвам”.
И не става дума за скука. Става дума за ясна цензура.
Има ли списък с хора за “неканене” като гости в телевизионния ефир?
Видяхте ли кой говореше по време на изборите? Страшно много хора, списъка на гостите беше по- голям от упътване за миялна машина.
Но дадохте ли си сметка какво не виждате? Не виждате Волгин, Дачков, Тома Томов, Иван Бакалов, Миролюба, дори Генка Шикерова. Не виждате Кеворк, Нешка, Стефан Цанев, за баланс поне. Но той Стефан Цанев е заменен лесно с Гошко Господинов, винаги бавно говорещи и верни на партията.
За баланс и за цвят можеше да ги видите, но баланс няма. Вместо това включваме Венци Венц от Баден Баден да говори за Дюран Дюран. И за “изборът на младите хора.” Телевизорът ни предостави всякакви плява на мненията, може да ги наречете “ъпиниън плява”.
Политическата кариера на Иван и Андрей също започва много фино. Макар, че в логото им се съдържа най-голямата лъжа на епохата – “Бългерия уонтс ю” супер идея, но е точно това, което не се случва. Въпреки, че намаляхме с 11 процента за десет години, да знаете – вас много ви искат тук. Защо – за да си траете позитивно.
След изборите – екранът е окупиран от гербажиите. Борисов говори в движение, репортерките само му забърсват прахта с микорфона, за да блещука образа му, да не го забравите. Но окупацията е проведена с аватари на Борисов, доста успешни, признаваме – Митов, Деси, Биков, Томето и други партийни умалителни. ГЕРБ са по посланията, директно.
После идва “анализа” – там властват софиянци-дебианци (от ДБ) които къде независимо, къде зависимо се телепортират от студио в студио и говорят само едно – че са винаги верни на партията и на Големия брат.
А на нас други анализи ни трябват, за да сме наясно какво се случва. Четири анализа ни трябват, но няма кой да ги финансира.
Първият е тип “виж кой говори” – искаме да разберем какво работят говорещите глави – и от кого се финансират. Какво ли ще излезе от едно такова проучване?
Вторият анализ – няма кой да ни каже по колко минути говорят партиите за един месец.
Третият анализ – наличито на списък на забранени гости и теми – кажете кои послания са разрешени и кои не. Аз също искам да се съобразя.
Четвъртият анализ е най-драматичен, сведен до елементарен въпрос – възможна ли е у нас телевизия на опозицията? Не отделен национален канал, сакън, не отделно предаване, Бога ми, една малка рубрика да се изока опозицията има ли?
Не. Няма. Защото сме родени наведени и така ще си умрем – наведени. Свобода ли? Не е свобода това, телевизорен макартизъм е.
Мартин Карбовски
lentata.com
