Войната в Украйна: На кого да вярват журналистите

Военните конфликти винаги са представлявали сериозно професионално изпитание за работата на журналистите. Причините за това са разновекторни – като се започне от достоверността на източниците на информация и се премине през целенасоченото разпространение на пропагандни тези и дезинформация от страна на воюващите страни и се стигне до личните възприятия и нагласи, изградени в обществото, лидерите на мнение и у самите журналисти.

Целта на настоящото проучване е да изследва динамиката върху медийните ограничения и новите възможности за установяване на факти в условията на войната в Украйна.

Конфликтът постави журналистическата професия пред редица нови изпитания. От една страна те са свързани с чисто медийни ограничения, които са характерни в условия на война – „закона за дискредитация на руската армия“, чрез който Москва уби последните свободни медии в страната, забраната на проруските медии и партии в Украйна, спирането на разпространението на пропагандните медии на Кремъл в ЕС и САЩ.

От друга страна социалните медии и различните приложения на AI откриват нови възможности репортерите да знаят повече, отколкото в условията на военни конфликти от по-ранни времена. Руската пропаганда от години използваше социалните медии като основна дезинформационна платформа. Конфликтът в Украйна обаче може би за първи път показа, че те могат да бъдат двуостър нож при наличието на ответен пропаганден отговор. Сериозно се пребалансират източниците на информация за случващото се. Чисто пропагандните, подконтролни на воюващите страни, не трябва да бъдат пренебрегвани или подценявани, но само в комбинация с други такива, достатъчно или поне относително надеждни. Появата на множество OSINT-проекти (разузнаване чрез данни и информация от източници, които са свободно достъпни за обществеността) на практика променя цялостното информационно обезпечение на военните действия. Балансът между информационните източници, новите технологии за проверка и социалните медии създават нови предпоставки журналистите да търсят и намират истината в условията на война, пропаганда и дезинформация.

Военни действия и обективната истина

В ситуацията на военен конфликт неминуемо противопоставянето се пренася и на медийно ниво – пропагандата измества журналистиката, което в епохата на пост-истината и социалните медии, създава реални условия за „вирусно“ проникване на манипулативни послания сред големи групи хора. В този смисъл предимството във информационното противопоставяне, е фактор с решаващо значение и върху цялостната нагласа на обществото, а оттам и върху самия изход на военния конфликт.

Добре известна е максимата, че „по време на война първа умира истината“. Въпросното твърдение, чието първоавторство е спорно, в момента се приема като аксиома заради тежкото наследство от ХХ век и двете световни войни. В самата основа на военната пропаганда е предоставянето на масите на лесни отговори и полюсни послания, които да въздействат на обществата в ситуация извън обичайния им дневен ред, каквато именно се явява войната.

Основните принципи се формират далеч преди изследователите да се фокусират върху медийното знание и обществените комуникации като самостоятелна научна дисциплина.

Още във фундаменталния труд на китайския стратег и мислител Сун Дзъ „Изкуството на войната“ (около 510 г. преди Христа) той пише:

„Цялото военно дело се основава на заблудата/илюзията.“

Следващият текст от същата книга още по-конкретно сочи към принципите на дезинформацията в условия на война. Той гласи:

„Следователно, когато можеш да нападнеш, трябва да изглежда, че не можеш. Когато се впускаш в начинание, трябва да изглеждаш бездействен. Когато си близо, трябва да внушиш на врага, че си далеч. А когато си далеч — да му внушиш, че си близо.“

Същият принцип е закодиран и в основата на вероятно най-изучавания трактат за военно изкуство „За войната“ на пруския генерал и военен теоретик Карл фон Клаузевиц (Carl Philipp Gottfried von Clausewitz, 1780-1831).

Именно той въвежда термина „мъгла на войната“ (Nebel des Krieges), с който дефинира несигурността в ситуационната осведоменост, която изпитват участниците във военни операции. В понятието са концентрирани както несигурността по отношение на собствените възможности, така и възможностите на противника и намеренията на противника по време на движения, операции или кампании.

„Войната е царство на несигурността; три четвърти от факторите, на които се основават действията във войната, са обвити в мъгла от по-голяма или по-малка несигурност. Изисква се чувствителна и задълбочена преценка, както и умела интелигентност, за да се открие истината“, пише Клаузевиц.

Наблюденията и изводите на изследователите на военната стратегия впоследствие ще бъдат допълнени и доразвити от първите изследователи в областта на медийното знание. Основна теза в известният труд „Пропагандата“ на Едуард Бернайс е, че хората могат да бъдат „контролирани и насочвани според нашата воля, без да знаят това”. Друг изследовател на груповото въздействие Курт Левин (1890 – 1947 г.) първи стига до извода, че манипулирането е много по-ефикасно в група, отколкото поединично – твърдение, чиято актуалност се доказва и чрез лавинообразното разпространение на дезинформационни твърдения в социалните мрежи.

Войната в Украйна определено предефинира известните до момента стратегии на военното изкуство, което е съвсем логичен ефект от случващото се на театъра на въоръжените действия. Преди началото на този конфликт никой от военните експерти не си представяше, че FPV дронове на цена 100-200 долара ефективно ще унищожават бронирани машини и танкове за милиони долари. Същото важи и за надводните морски безпилотници (Sea baby и Magura V5), които се превърнаха в трудноразрешима задача за Черноморския флот на Руската федерация.

Войната доказа и сериозни дефицити на системите за противовъздушните защити и на двете страни в конфликта. Оказа се, че те могат да прехващат скъпоструващи високоскоростни ракети, но на практика са безсилни срещу бавни и шумни ударни и разузнавателни дронове, изработени от пластмаса или пресован картон (Shahed-136/131 (Геран-2/1), Орлан-10, Баба Яга и други).

Вероятно изводите от практическия опит и технологичния напредък ще повлияят върху отбранителните стратегии и военната наука за дълъг период от време, както това вече се е случвало след двете големи войни през ХХ век.

Също така войната в Украйна бележи и нов етап върху осмислянето на цялостната роля на информационното съдържание в условията на война. Началото на конфликта на практика условно казано „затвори“ обществения дебат за COVID-19 и за необходимостта от ваксините срещу коронавируса, който изостри до крайност обществените позиции, както в традиционните медии, така и особено силно радикализира мненията в социалните мрежи, които бяха последвани от първите опити да се регулира дезинформационното съдържание в тях.

Началото на пълномащабната война в Украйна след 24 февруари 2022 г. бележи цялостно преформатиране на източниците и разпространението на информационно съдържание.

Информационните източници – достоверни, недостоверни и манипулативни

С цялата условност на задачата, нека се опитаме да изследваме достоверността и да класифицираме източниците на информация за войната в Украйна в три групи – надеждни, частично надеждни и недостоверни/манипулативни.

Подобна задача е сложна и рискована, заради законодателните и технологични детерминанти на цензурата, както и заради появата на нови информационни ресурси, които влияят в обратна посока и способстват за установяване на обективната действителност в условията на провеждането на военни действия и в условията на силно пропагандно и дезинформационно въздействие.

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. и двете воюващи държави започнаха да водят още по-интензивна информационна война, използвайки пропаганда, активно разпространявайки дезинформация, мисинформация и социалните медии, за да представят своите версии за военните действия. Както Украйна, така и Русия се опитаха да омаловажат или потулят представянето на събитията от другата страна, както и да преувеличат загубите, които са си нанесли една на друга. Въпреки това, по-голямата част от новинарските материали за руско-украинската информационна война са фокусирани върху руската пропаганда и дезинформация.

Причината затова е напълно обяснима. Западните общества, които до голяма степен пренебрегнаха окупацията на украинския полуостров Крим през февруари 2014 г. и разпалването на конфликта в Донбас с военна, финансова, техническа и пропагандна подкрепа от страна на Кремъл, за пръв път именно на 24 февруари осъзнаха, че това, което се случва в Украйна не е друго, а истинска война в Европа. Което неминуемо събужда травматичната памет за Втората световна война, отнела десетки милиони човешки животи.

Русия започна пропагандната си кампания много преди официалното обявяване на т. нар. „СВО – специална военна операция“ с анонсирани цели „денацификация и демилитаризация“ на Украйна.

Кремъл в продължение на години изграждаше образа на властите в Украйна като „нацисткия киевски режим“, който е заплаха за целия свят. Паралелно с това руските държавни медии изобилстваха с огромен обем негативно съдържание за съседната страна, утвърждавайки че Украйна е живяла прекрасно по времето на СССР и е претърпяла провал, след като става независима през 1991 г. Началото на тази информационна кампания е трудно да се дефинира с точност, но интензификацията на тези послания е особено очевидна след събитията от Революцията на достойнството и Майдана в Киев от зимата на 2013-2014 г.

Същата зависимост е установена и в българските медии в изследване на екип на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София в състав: Димитър Вацов, Албена Хранова, Боряна Димитрова, Боян Знеполски, Деян Кюранов, Константин Павлов, Мартин Канушев, Милена Якимова, Том Джунс и Цветозар Томов.

В този период украинските власти са по-скоро пасивни и не предприемат съществени ответни действия за противопоставяне на пропагандата и дезинформацията с руски адрес. Чак в началото на 2021 г. беше спряно излъчването на проруските тв канали NewsOne, ZIK и „112.Украина“, свързани с близката до Кремъл украинска партия „Опозиционна платформа – за живота“ (ОПЗЖ).

Медийните ограничения

Още в първите дни след началото на пълномащабната война и Москва, и Киев предприеха мерки за ограничаване на пропагандното въздействие на врага.

Само 10 дни след началото на войната в Украйна в Русия бе гласуван Федерален закон № 32-ФЗ от 4 март 2022 г. „За изменение на Наказателния кодекс на Руската федерация и членове 31 и 151 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация“ (известен в медиите като „Закон за фейковете“ или „Закон за военната цензура“). С него бе установена наказателна отговорност за разпространение на съзнателно невярна ин-формация за руските въоръжени сили, както и за публични действия, насочени към дискредитиране на руската армия и действията на държавните органи. Въпросният закон е внесен в Държавната дума още през май 2018 г., но след това не е обсъждан в продължение на близо 4 години. Това обаче се случва в изключително кратки срокове след началото на антивоенни протести в Русия срещу инвазията в Украйна. Законът е приет единодушно за два дни от депутатите на Думата, разгледан е на заседание на Съвета на федерацията, веднага е подписан от президента и е публикуван.
Непосредственият ефект от влизането в сила на „Закона за фейковете“ е спира-нето на малкото останали руски медии, неподвластни на властите в Кремъл – „Телеканал Дождь“, „Ехото на Москва“, „Новая газета“ и други.

Броени дни след това руската прокуратура поиска, а съдът обяви Meta (компанията собственик на Facebook и Instagram) за екстремистка организация. Двете социални медии бяха забранени на територията на Русия.

Мерки за ограничаване на руската пропаганда предприе и Украйна. Още в рамките на първия месец на войната Съветът за национална сигурност и отбрана (СНБО) в Киев забрани дейността на 11 проруски партии, в които присъстваха много политици, работили за Партията на регионите на бившия украински президент Виктор Янукович.

Извън закона останаха ОПЗЖ, „Опозиционен блок“, „Партията на Шарий“, „Нашите“, „Лява опозиция“, „Съюз на левите сили“, „Прогресивна социалистическа партия на Украйна“, „Социалистическа партия на Украйна“, „Партия на социалистите“, както и „Блокът на Владимир Салдо“.

Освен това Украйна блокира и 1500 руски информационни ресурса с аргумента, че „разпространяват пропаганда и дезинформация“. При обявяването на решението бе съобщено, че става дума за медии с аудитория от около 15 милиона души.

Паралелно с действията на Москва и Киев бяха предприети и мерки от страна на Европейския съюз като част от разширяването на санкционните пакети срещу Руската федерация, чието налагане започна още след анексията на украинския полуостров Крим през пролетта на 2014 г.

Още в първите дни на пълномащабната инвазия ЕС отне лицензите на руския телевизионния канал „Русия днес“ (RT/Russia Today) и на информационната агенция „Спутник“ и забрани на операторите на територията си да ги излъчват. Освен това в санкционните списъци попаднаха и редица от пропагандистите на Кремъл – Владимир Соловьов, Маргарита Симонян, Олга Скабеева, прессекретаря на руското външно министерство Мария Захарова и редица други.

Всичките изброени ограничения на достъпа до информация са напълно характерни за ситуация на война и, естествено, променят медийната среда. Въпреки налаганите мерки срещу вражески информационни ресурси, както в Руската федерация, така и в Украйна, се наблюдава отлив на аудитория от проправителствените медийни ресурси още в първите седмици след началото на войната. Още от април 2022 г. се наблюдава спад на рейтингите на предаванията на известните руски пропагандисти, а няколко месеца по-късно и украинските телевизионни зрители се уморяват от наложения формат на дълги телемаратони, излъчвани едновременно по основните тв канали.

Телеграм като основен информационен източник

Силата на социалните медии в условията на конфликти за първи път стана ви-дима по време на кризата от 2010 г., известна като Арабска пролет. По време на бунтовете тогава хората масово използваха Facebook и Twitter (сега Х), което доведе до вълна от оптимизъм относно важната роля, която тези услуги могат да играят за споделяне на информация, организиране на общности и дори за разпространение на демокрация.

По-късно обаче се оказа, че въпросните платформи могат да бъдат и прекрасна среда за разпространение на пропаганда и дезинформация. Че в тях изключително успешно вирее пост-истината. Появиха се тролските фабрики и генерирането на пропагандно съдържание чрез сайтове гъби, управлявани от общ център. Мащабът на това явление показа, че алгоритмите не само че могат да не насърчават, но и подкопават демокрацията чрез вирусно разпространение на пропаганда и дезинформация.

След налагането на забрани за дейността на Facebook и Instagram в Русия и след взаимното блокиране на традиционните информационни ресурси между двете воюващи държави, се оказа, че възможностите за нефилтриран или поне не изцяло филтриран информационен обмен са силно ограничени. Месинджърът Телеграм се оказа едно от малкото „места за обща среща“, след като нито Москва, нито Киев не предприеха действия за ограничаването му на своя територия. Това създаде условия криптираното чат приложение, над което се смята, че държавните власти нямат контрол, да получи допълнителна популярност и да увеличи потребителите си.

Популярността на платформата в рускоезичния свят до голяма степен се определя от факта, че Телеграм бе възприет като „социалната мрежа на протестиращите“. Приложението спечели огромно доверие като продължи единствено да работи по време на протестите в Беларус срещу много съмнителното преизбиране на президента Александър Лукашенко през 2020 г. и се превърна в основен източник на информация за случващото се в страната благодарение на опозиционната медия NEXTA, която предаваше в реално време. След началото на войната в Украйна основателят на Телеграм – руският бизнесмен Павел Дуров, отдавна емигрирал от страната, обяви, че смята да го спре на територията на Русия и Украйна, за да не допринася за ескалацията на войната. По-късно обаче се отказа от подобно действие „защото това е единственият канал, чрез който хората се информират и осъществяват връзка със своите близки“.

От началото на войната в Украйна абонатите на приложението се увеличават с много бързи темпове. По данни на компанията към 2023 г. Телеграм има 800 милиона активни потребители месечно.. Това е увеличение с 60% от април 2022 г. насам. Към април 2024 година приложението се ползва от 900 милиона души месечно, което го нарежда на осмо място сред всички социални платформи по света. Преди Телеграм са само Фейсбук, Ютюб, Инстаграм, Уотсап, Тик-Ток, УиЧат и Фейсбук Месинджър.

В различни периоди на войната – в началото Русия, а по-късно и Украйна, са обмисляли идеята да блокират достъпа до Телеграм. Обикновено дебатите по тази тема са свързани с неуспехи на бойното поле. До момента обаче нито една от двете държави не се е решила да предприеме подобно действие, въпреки че чрез точно тази платформа масово се предават сведения от страна на диверсанти и колаборационисти на противника, включително и точни геолокационни координати, насочващи дронове и ракети. Тук е добре да уточним, че наскоро властите в Киев забраниха инсталирането на Телеграм на служебни устройства – смартфони и компютри, но до пълно спиране на месинджъра на територията на страната не се стигна.

„Ексклузивитетът“ на „Телеграм“ като зона свободна от цензура насърчава превръщането на приложението в предпочитаната среда за въздействие на медии, военни специалисти и пропагандисти.

Източниците на информация във войната в Украйна

Съвсем резонен въпрос за всеки журналист, отразяващ военни действия, вътрешнополитически и външнополитически ходове на страни, които са в условия на война е „На кого да вярвам“. Надеждността на източниците на информация е основен проблем, с който репортерите и редакторите се сблъскват в условията на военни действия. Ясно е, че директно свързаните с властите в държавите, участващи в даден конфликт, не са достатъчно надеждни и трябва да се приемат с необходимата условност. В този смисъл данните подавани всекидневно от ръководителя на департамента по информация и масови комуникации към Министерството на отбраната на РФ ген. Игор Конашенков, както и сводките на Генералния щаб в Киев не би трябвало да се приемат за чиста монета. Те могат да се използват в работата на репортерите и редакторите, но винаги с уточнението дали съответната информация е потвърдена или не от друг източник.

Войната в Украйна създава множество възможности журналистите да станат разпространители на непроверена и неточна информация. Примерите в тази посока са много и от двете страни в конфликта.

Военните кореспонденти

Отразяването на военните действия от страна на военните кореспонденти не следва да се разглежда като обективен и безпристрастен журналистически разказ. В книгата си The War Correspondent (Военният кореспондент) Грег Маклафлин описва редица случаи още от времето на Гражданската война в САЩ, при които „военните кореспонденти“ са оставяли пушката само в момента когато са предавали репортажите си от фронта.

Маклафлин твърди, че бъдещето на военните репортажи и чуждестранната кореспонденция ще се определя не толкова от професионални императиви, а от военен натиск и пазарни сили извън контрола на журналиста.

„Самоцелният мит, че военните истории вече не са това, което „потребителите“ искат, прикрива реалността, че чуждестранните новини стават твърде скъпи за производство. Освен ако „нашите момчета“ не участват пряко в битка, войните и слуховете за войни ще продължат да се изплъзват от дневния ред на медиите като „останалата част от новините за деня“, пише той.

Дебатът за обективността на военните репортери предизвиква разгорещен професионален дебат сред журналистите по време на войната в Босна и Херцеговина. Тогава бившият военен кореспондент на Би Би Си Мартин Бел дефинира концепцията за journalism of attachment, при която основната идея е, че журналистите не могат и не трябва да се стремят да бъдат безстрастни и безпристрастни, ставайки свидетели на мъка и страдание.

Историческата ретроспекция на Маклафлин се потвърждава с пълна сила във войната в Украйна. Многобройните военни кореспонденти и от руска, и от украинска страна в никакъв случай не би трябвало да се разглеждат като независим и обективен информационен ресурс, а по-скоро като неформални военни говорители на страната си. Особената ценност при тях обаче е, че те са именно неформални и не винаги информациите и коментарите им за случващото се са директно инструктирани от центровете на властта.

В никакъв случай военните кореспонденти не трябва да бъдат пренебрегвани, въпреки че някои от най-известните такива, отразяващи бойните действия от Русия и Украйна, действат едновременно като преки участници в сраженията. В същото време те са нов, отделен и то много влиятелен информационен ресурс. Например, държавната информационна агенция на Руската федерация ТАСС има в Телеграм канала си към началото на май 2024 г. 413 000 абонати, докато каналът на военния кореспондент Юрий Подоляка – „Мир сегодня с Юрий Подоляка“ е с над 2,880 милиона последователи. По аналогичен начин изглежда статистиката и на други популярни „военкори“. Каналът „Рыбарь“, основан от бивши служители на информационното звено на руското Министерство на отбраната е следван от 1,194 милиона души, а друг аналогичен проект – „Операция Z: Военкоры Русской Весны“ е с над 1,450 милиона последователи. Подобен брой абонати са рядкост както сред традиционните медии, така и сред официалните пропагандисти.

От украинска страна също има военни кореспонденти и военни блогъри, които се радват на изключителна популярност. Сред тях са Телеграм каналите „Анатолий Щефан-Щирлиц“, „Бутусов плюс“, „Мадяр“ и други. Сводките, снимките и видеата на военните кореспонденти често са основен информационен източник за традиционните медии. Обикновено именно те първи разкриват случващото се на фронтовата линия, особено ако то е в интерес на воюващата страна, за която работят.

Информационни източници, независими от воюващите страни

В условията на война е трудно да се дефинират напълно независими и обективни източници на информация. Такива обаче е възможно да се търсят в две посоки и то с известна условност. От една страна в подобна рамка могат да се разглеждат аналитичните звена на държави, които не са преки участници в конфликта. От началото на войната в Украйна много подробен бюлетин, придружен с множество карти и анализи, всеки ден публикува Институтът за изследване на войната (ISW). Въпросният материал е един от предпочитаните информационни ресурси сред журналистите, отразяващи хода на бойните действия. Данни на Google показват, че през април и първата половина на май 2024 г. изследванията на ISW са цитирани от български новинарски ресурси 80 400 пъти, докато сводката на руското Министерство на отбраната е била използвана едва 1420 пъти.

Като независим информационен ресурс може да се определи и бюлетинът на британското министерство на отбраната, публикуван редовно в социалната мрежа Х. Той далеч не е толкова подробен като бюлетинът на ISW, но отразява основните тенденции без да личат пристрастия към някоя от воюващите страни.

OSINT-източниците

OSINT-източниците на информация за войната в Украйна са най-новият и улесняващ работата на репортерите инструмент в търсене на обективната истина. Абревиатурата се отнася до събирането и анализа на разузнавателни данни въз основа на публично достъпни източници на информация.

Надеждността на този вид данни се доказа още в самото начало на конфликта между Русия и Украйна. Още в ранните часове на 24 февруари 2022 г. OSINT-изследователите от Института за международни изследвания Мидълбъри в Монтерей използваха Google Maps, за да проследят значително придвижване на бронирана техника от Русия към Украйна и предупредиха какво се случва час преди речта на Путин, с която той обяви началото на т. нар. „специална военна операция“ (СВО).

OSINT-проектът Oryx, базиран в Нидерландия, доби международна известност още в първите дни на войната, търсейки обективната истина между противоречащите си пропагандни твърдения на Москва и Киев. Благодарение на съпоставка на геолокационни данни и снимки от фронта, публикувани в социалните медии, Oryx пръв установи реалния мащаб на руските загуби на бронирана техника в Украйна. Данните на този OSINT-ресурс редовно са цитирани от световни медии като Ройтерс, BBC News, The Guardian, The Economist, Newsweek, CNN и CBS News.

По същия начин световна популярност доби и OSINT-анализаторът на германския таблоид BILD Юлиян Рьопке. Въпреки клишираната представа за медията, за която работи, неговите публикации се превръщат в изпреварващ и надежден информационен ресурс за редица световни медии.

И в крайна сметка

Военната цензура и законодателните ограничения, насочени срещу пропагандата на противника, оказват непосредствено негативно влияние върху информационното покритие на войната в Украйна. Но въпреки това новите технологични възможности, изкуственият интелект и приложения за установяване на факти, действат в обратната посока. Това реално разширява обхвата на достъпните информационни ресурси, тъй като винаги в условията на война репортерите и редакторите са работили в условията на селектиран достъп до данни.

Нито един източник на информация не би трябвало да бъде априори отхвърлян в процеса на журналистическата работа. Репортерите и редакторите във всеки момент трябва да преценяват информацията според това кой я разпространява и какъв интерес има от нея. Обективната истина в условията на съществени изменения на театъра на бойните действия, не може да бъде скрита, въпреки цензурата и разпространението на дезинформационни твърдения.

Литература:

Бернайс, Е. (2019), Пропаганда,

София: Издателство „Изток-Запад“.

Дзъ, С. (2019), Изкуството на войната,

София: A&T Publishing.

Клаузевиц, К. (2001), За войната: Стратегията като наука и изкуство,

София: Сиела

Пейчева, Д. (2013), Масмедийното въздействие,

Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“.

Якимова, М. (2022), Страх и пропаганда,

София: Издателство „Изток-Запад“.

McLaughlin, G. (2016), The War Correspondent – Second Edition,

London: Pluto Press.