Чудя се останаха ли хора, които да вярват, че историята е приключила и „либералната демокрация“ ще възтържествува ей сега, всеки момент… Че всички „диктатури“ щели неизбежно да паднат, а понеже има едно правило, че „демокрациите не воюват помежду си“, ще настане вечен мир… Ще се занимаваме само с процентите БВП, как да редим плочките и тн.
Помня, когато това беше доминиращо мнение и единственото приемливо във „възпитано обкръжение“. Помня, когато на всякакви неща, свързани с отбрана, война, с армията се смяха. Всяко предложение за казарма или военно обучение беше посрещано с всеобщ, умнокрасив смях и подигравки. С мемета, колажи, шегички. Подиграваха се дори на кампанията „Бъди войник“ преди няколко години. Всичко, което дори споменаваше въоръжени сили и конфликт им миришеше на мухъл, на соц, на минало. Тъпо, селско, грозно, от отминал свят. А те вече живееха в света на вечния мир и демокрация, на Старлинк и Стартрек, на Нетлфикс и карамелено лате. И никога нямаше повече да има друго, камо ли войни, казарми, окопи… Единствено неизбежното разширяване на този свят и система върху цялата планета.
Е, нещо май не стана точно така? Историята се звърна с пълна, брутална сила. Войната не просто не е отминала, а ще бъде част и от настоящето, и от бъдещето не. Както е било и до сега. Беше върховна глупост да вярваме, че тя е изчезнала за вечни времена. Както би било върховна глупост да вярваме и сега, че България повече никога няма да се намира в такова състояние.
Следователно, споровете между нас за това кой е крив и кой прав във всеки един от тези конфликти са нещо, което би трябвало да отстъпи пред един много по-важен разговор, а именно: „Как да се подготвим?“ Как да не оставим на децата и внуците си една страна, която ще бъде жертва, плячка или терен за водене на чужди конфликти. Затова тук пак ще възродя онези мръсни думи, миришещи на мухъл и соц за повечето умнокрасиви: казарма, военно обучение, превъоръжаване. Включително възраждането на някаква доза здрав и прагматичен милитаризъм в образованието, културата, приоритетите на политическите партии и правителствата. Какъвто има на почит и в Израел, и в Иран; и в САЩ, и в Русия. А вече и в Украйна, Полша, Румъния…
Само тук седим заспали, цинични, смотани, надяващи се ветровете на историята и неизбежните конфликти на бъдещето да ни задминат на късмет.
Кристиан Щкварек
