НА ГЛАВАТА ВИ ЩЕ СЕ КАЧАТ
Гледам вчера клипче в Тик-ток, където детенце на около две години пляска с ръце в купа в салата няколко пъти, докато всичко излезе навън. А родителите до него примират от възхищение колко е сладко. Потрес и безумие.
Възпитанието днес копае дъното. Децата се оставят да се разлигавят до степен на пълна идиотия. Не се учат на правила, не се учат на уважение, не се учат на поведение. То „детенце“ нямало проблем, щяло да го израсте. И все си спомням думите на баба ми, че който жали тоягата, не жали детето си. Метафорично, де, в днешно време боят не е препоръчителен. И то не заради някакви права, а защото се свиква и не възпроизвежда ефект.
Помня първият път, когато синът ми, две-три годишен, искаше нещо от голям хипермаркет, в който пазарувахме. Пусна едно гласче, чак заглуши съобщенията от рекламата. Взе да се търкаля по земята. Наоколо лели и баби започнаха да ме гледат като някакво чудовище, което не обича детето си. А аз спокойно го оставих да се търкаля и крещи и тръгнах към касите. Като ме изгуби от поглед, дотърча след мен, подсмърчайки. Обясних му спокойно, че следващият път ще си тръгна без него и ще го оставя в магазина, че правилата трябва да се спазват и подобно поведение е неприемливо. Това беше последният път, когато крещя и се тръшка в магазин. След това питаше с молба дали може да му взема нещо, което си е харесал и приемаше отговора безропотно, като някой път се съгласявах, друг път не, като му обяснявах защо. Същото беше и с първата мръсна думичка, когато някак си ръката ми се отплесна и той рязко седна на земята. Но пък не повтори вече 18 години.
Няма нужда от шамари и бой, а от авторитет и налагане на правила. Детето има нужда от авторитет, а не от слободия. А да го оставиш да си прави каквото си поиска, е сигурният начин след време да получиш безполезен, невъзпитан и проблемен човек. Ако не го научите да уважава възрастните, няма да уважава и вас след време. Ако не го научите, че не може да блъска по чинии като дете, ще чупи чинии и като възрастен и то по главите ви. Ако не го научите, че трябва да се грижи за другите, един ден ще свършите в старчески дом или пребити. Или съвсем, съвсем сами, докато на мама синчето или щерката си гледат живота така, както ВИЕ СТЕ ГИ НАУЧИЛИ.
Децата са табула раза /бяла дъска/. Както ги научите, така ще пораснат и такива хора ще станат.
Елена Гунчева-Гривова
