По отчет в Сметната палата, партията на тези, които са единствени и неповторими и назначени за Спасители, е една бедна партия. Даже хора на заплати миналата година не са имал, нищо, че реалността е съвсем друга, ама да приемем, че са искали да спестят някой лев от данъци и осигуровки.
Въпросът ми днес е за допълнителния алъш-вериш, който се върти из партиията. Всички са виждали тениски и блузки, както и знамена с партийното лого и надпис. И всички членове обикновено имат такива. Ако нямат, им се намеква сериозно, че трябва да имат. И така, да видим как вървят цените на пазара. В Пловдив например от партийната организация продават обикновените тениски по 12 лв., Бяла с яка – 20 лв., Цветна с яка – 23 лв. Дотук добре. Направих си труда да попитам как вървят цените на себестойност. Оказва се, че са по около десет лева, да приемем тези с яка за по-скъпи. За знамената също е такова положението.
Проблемът е, че никъде никога не е виждана фактура или касова бележка кое колко струва. Така да се каже, се продават на членовете на „алангро“. Маските за лице с логото на Възраждане – ех, какъв цинизъм – партия, която призовава да не се носят маски, си прави партийни такива с логото на партията, се продаваха по пет лева преди няколко месеца. Има и едни малки партийни значки, които струват не повече от лев, но се продават също за пет лева. Отново касови бележки, приходни и разходни документи няма. На никой член, на когото му е продадена блузка с партийно лого, не се дава разходен документ за парите. Въпросът е дали има разлика между заводска цена и тази, която се дава на членовете. И ако има – къде отива. И защо на практика се развива стопанска дейност, без счетоводни документи? Естествено е, всяка партия да прави нещо подобно. Но барем една квитанция дайте на хората. За членския внос е ясно, че принципът е: Дайте, другари, да дадем…/на кого, не е ясно/.
Елена Гунчева