Кирил Петков е спрял участието си в предизборната кампания. Един човек е мъртъв, друг бере душа в реанимация, а той, който като стана премиер даде тържествено обещание, че няма да ползва коли на НСО и ще се движи пеша, с велосипед и градски транспорт, без никакво право в момента, е бил именно в кола на НСО, когато катастрофата се случва.
Да разделим темите: С каква скорост се е движил служебният автомобил, кой и каква грешка е допуснал е работа на следствието.
Въпросът е: в качеството си на какъв Петков е бил возен с кола на НСО? Той не е под закрила. Кой плаща за тази кола и НСО може ли да се наема по лично желание и къде е ценоразписът за това?
Преди няколко дни Соня Колтуклиева е нападната и ритана от привърженик на пепетата, докато на публично място опитва да зададе въпрос на Лена Бориславова. В ситуацията Соня залита и се обляга с цяла тежест върху Лена, за да не падне.
От политическа и медийна гледна точка ситуацията е благословия – да се бяха молили от пепетата за подобен сценарий, нямаше да ги споходи.
Какво прави УМЕН политик – ако има ум, естествено: Лена хваща с две ръце Соня, която е „медиен враг“, развиква се за помощ, успокоява пострадалата жена (това вече е просто ударена жена, а не нехаресван репортер) и високо и ясно заявява пред всички, че това е недопустимо поведение и нито един човек от коалицията не е съгласен да се прилага физическа агресия. Те се разграничават от бесовете, те са за етика и нормални отношения между хората, а Лена публично се интересува от състоянието на Соня.
И после може да каканиже каквото се сети, което е в полза на достойнството на своите. Ситуация – слънце!
Естествено, нито Лена, нито някой от нейните сподвижници се сетиха да направят нещо подобно. Лена се изнизва, Соня ходи на лекар и обстоятелствено разказва какво хората без мозък не са направили.
Политиката е на първо място огромно познание за публично поведение. То е водещо. Как да си симпатичен, разпознаваем, как да те чуват, как да си водач и да изпращаш значими послания.
Гнусно е, когато някой е мъртъв, ти да се възхищаваш на ножиците на пожарникарите и да им обещаваш още ножици за рязане на ламарини, ако те изберат! Това вече ничия фантазия не може да роди, освен ако не се казва Кирил Петков.
Поредната трагична по вид и звучене кампания разкрива гигантско непознаване на основите на маркетинга от страна на „новите“: Няма как от сутрин до вечер да говориш как чуждата „марка“ е кьопава и ако избереш чуждата марка, това те прави тъп, как чуждите марки се обединяват, защото са олицетворение на злото и да привлечеш някого на своя страна.
Това дори не е „обратна психология“ – гигантска глупост и безпомощност е, некадърие и профанизъм. Никой и никога не е отбелязал възход, като в 90% от времето си произнася „не“.
И за десерт, представители именно на същото политическо течение в Столична община предизвикват небивала досега ярост и отпор, подкрепени и в съдебно решение.
Лияна Панделиева
