Смело, българи! Бог ни помага!
Като ни прави свидетели на фаталните грешки на държавите, които е решил да погуби и ни подсказва как да извлечем полза от тези грешки.
Забележете:
И Украйна, и ( Северна ) Македония, и Франция като невръстни дечица се хванаха на ласкателствата, че стоят по-високо от останалите европейски народи. Че са носители на висша „култура“, а Русия, България и останалите европейски държави все още пребивават във варварството. Че в гените им е заложено да бъдат регионални или световни водачи. Че тия гени са едва ли не свръхчовешки, божествено чисти, снежнобели, а руснаци и българи произлизат от тюрки, татари, монголи или някакъв неопределен тюрлюгювеч от нисша днк.
Тия комично плоски и обидни със своята очевидна ненаучност внушения за превъзходство, ми напомнят ласкателствата на лисицата, отправени към гарвана от баснята на Жан дьо Лафонтен. Украйна, Македония и Франция зинаха да запеят и лисугерът не само налапа сиренцето им, но се готви да разкъса и самите тях. „Готви се“? Украйна вече е сдъвкана.
Речено е – когато Господ реши да вземе някому живота, първо му взема акъла.
И ако Украйна и Македония ( Северна ) паднаха в мрежите на ласкателя-хищник, тъй като са изкуствени „държави“, чиято периферност създава силни комплекси у населението им, то французите изпуснаха сиренцето заради особеностите на френския национален – петльов, шантиклерски – характер – перчене, кокошинене, вирене на гребен. Самомнение, което отдавна е лишено от покритие. А тоя, който непрекъснато кукурига, рано го колят.
Мнозинството от французите през 70-те и 80-те години, когато превземането на страната им от черните бе в пълен ход, наивно вярваха, че са способни да „окултурят“ имигрантските маси, да ги издигнат до себе си. И разбира се, да използват черния им труд за своето обогатяване – корист, която винаги се обръща срещу този, който залага на нея. Тогава се създаде и нелепата мода французите да се женят за черни, да отглеждат мулати – деца без чувство за национална принадлежност, примитивни „граждани на света“. Това тръгна от екстравагантностите на „звездите“, които крачеха по червените килими, повлекли под мишка черни съпруги и метреси и се превърна в пандемия сред обикновеното гражданство. Мисля си, че такива междурасови връзки и родените от тях деца, са били стимулирани от държавата, която от началото на 19 в. вече не е френска, а ротшилдовска. Но френската интелигенция преди половин век искрено се бе хванала на въдицата на „мултикултурализма“, може би защото френските медии и образователната система отдавна бяха в ръцете на сектата, която днес открито се анонсира като глобалистка.
Безпроблемното и даже топло ( в началото ) приемане на мита за мултиетническото общество, за което впоследствие стана ясно, че никога не може да бъде „общество“, а е антиобщество, се корени и в колониалното минало на Франция, когато сексуалната разкрепостеност на жените от някои колонии – без аналог в Европа от 19 в., ги прави спътници на водещи дейци на френското изкуство – и следователно налага фигурите им в културния живот на страната. Да вземем за пример Бодлер и цветнокожата Жана.
Изтъквам психологическите основания на украинци, македонци и французи да се оплетат в примката на зложелателите си, представящи се за техни закрилници. Оставям настрана собствената разрушителна дейност на глобалистите, овладяването на правителствата, издигането на антинационални политически и олигархични „елити“ и прочие. Тук говоря само за народностните черти, позволили на идеолозите на глобалната секта да проникнат дълбоко в мирогледа на населението на тези „държави“ ( които в случаите на Украйна и Македония са всъщност области, а не държави ) и фатално да го изкривят. Сорос и световните банкстери са ненадминати психолози.
Фалшивите дитирамби, отправяни от глобалистите към техните жертви, предвидени за заколение, са съпроводени от принизавяне и очерняне на народите, от които те произлизат и/или с които граничат – в казусите с Украйна и Македония, това са Русия и България, а в случая с Франция – някои съседни нации – напр. германската. Така у „гарвана със сиренцето“ се формира вид обществена психопатология, болестно изменение, мегаломания, всеобщо безумие, което пречи на реалното възприемане на произтичащите събития. Жертвите на манията за изключителност ослепяват и възприемат всяко действие на окупаторите и унищожителите си като благодеяние, насочено в тяхна полза.
Доколкото ние, българите, априори сме запратени в другия лагер – на очерните и омаскарените „врагове“, шансът ни да се съхраним е висок. Нас може да ни сплоти омразата, презрението и подценяването, демонстрирано от страна на т.нар. „господари на света“. Въпреки изключителността на нашата древна култура или точно поради това, ние сме мачкани като „третостепенен народ“ от глобалистите. Върху нас те изливат цялата си злъч – включително чрез издигането на най-долни лумпени и престъпници за наши държавни управници. И в това е огромната грешка на глобализма. Той сам издълба бездната между нас и себе си.
Ние имаме много слабости – но и една силна страна. Трезви сме. Преценяваме критично днешния свят на лъжата. Скепсисът, който понякога ни е пречел, днес е изцяло в наша полза. Никой не ни налива опиум в чашите, не ни замайва с наркотика на патологичното себенадценяване.
Ние сме българи – имаме действителна, а не измислена и изкуствено раздута историческа тежест. Мозъкът ни не е промит.
Бог ни оказва великата милост да ни направи свидетели на падението на три европейски държави.
Не за да злорадстваме, а за да извлечем поука от тяхната лудост. И да се съхраним!
Никакво доверие в емисарите на дълбокото царство! Пълен бойкот на техните слуги-еничари! Никакъв обществен договор с платените убийци на България! Никаква прошка за предателите !
„Спогодба не става между тях и нас“!
Милена Върбанова
