Георги Господинов се превърна в абсолютно посмешище, обект на всеобщи подигравки в социалните мрежи. Вчерашното му изказване за Съединението бе само последната от поредица глупости, които това объркано момче натвори, с което вреди на доста сериозните инвестиции на естаблишмънта в себе си.
Един приятел ми се обади да ме пита „Тоя луд ли е?“. Казах му: „Не, не е луд, твърде глупав и ограничен е, за да е луд…“
Да ви обясня какво е Георги Господинов и защо така се получи – защо от планирана световна суперзвезда и Нобелист, в собствената си страна вече е с презрителното име „Гошо Букъра“.
Господинов не е писател. Не искам да натрапвам никому оценката си. По този въпрос съветвам просто да прочетете или да опитате да прочетете нещо от него. На база на моя опит, аз считам, че не е писател.
Господинов е едно момче с ограничени възможности, което е идеално за създаване на псевдо-интелигенция – необходима при управлението на всяка колония. Той е забелязан и харесан от плащащите сметката и в него е инвестирано. Зад този проект стоят не само пари, но и доста по-умни от самия Господинов професионалсти – хора наистина с акъл, които знаят как се прави пропаганда и налагане на възгледи.
В резултат на тази професионална дейност, Господинов е наложен като най-великия български писател в цялата ни история.
Дотук добре – нищо ново, случва се в цяла Източна Европа – създаването на фалшиви интелектуалци.
Бедата на Господинов е, че образът му ескалира над обективните му възможности да го поддържа като актьор. Да, Господинов е не писател, а актьор, който трябва да изиграе ролята на гениален писател.
Не е нужно да разбираш Теорията на относителността, за да изиграеш образа на Айнщайн. Не е нужно да нарисуваш Мона Лиза, за да изиграеш Леонардо. Но е нужно поне минимално разбиране на физика (респ. рисуване), за да изпълниш ролята на съответния герой.
При Господинов самата „роля на писател“ вече надвиши умствените му качества. И в момента той е в дрехи, които не са му съразмерни. И изглежда гротескно и нелепо.
Отново ще повторя – най-точна оценка човек винаги прави сам. Ако искате да оцените „писателските“ умения на Господинов, просто прочетете нещо от него. Не се интересувайте от мнението на Добри, или от което и да било друго мнение. Просто прочетете сами.
Но да се върнем на „писателя Господинов“. Имам един познат, комуто през 90-години са предлагали ролята на Господинов. Той може да се разпознае в този текст. Отказал е, защото е намирал подобно създаване на подменена интелигенция за пошло и абсурдно. Човекът е много начетен – очевидно е прочел повече книги от Господинов. Може да говори на много по-висок език от него и със сигурност ако би бил в ролята на „артиста, играещ писател“, би се справил по-добре. Но е отказал, заедно с всички бонуси и екстри на длъжността. Ако иска, нека сам той се разкрие, няма аз да го посочвам – за да не го въвлека и него в неминуемата омраза на снобския ни елит и троловете му, които ще ме залеят след тази публикация.
Но исках да кажа, че и други са имали „офертата“ да станат „Георги Господинов“, дори преди него. Но не са я приели. Така плащащите са се спрели на него.
Резултатът – за около 30 години творческа дейност, Господинов има едва няколко по-големи книги, и нито една не блести с нещо забележително за читателя. Това не пречи да бъде възхваляван като самия Господ на Словото, защото така работи машината за пропаганда. Създават се образи, създават се и слуги, които да хвалят тези образи. Т.е. Господинов не е само инвестиция в Господинов, а и в десетки анализатори, критици, вестници – преди, сега – сайтове, културни награди (които да бъдат връчвани), удобни журналисти, които да те канят и пр. Както като рекламирате автомобил, не го правите само с един билборд, а цяла серия от интервюта, „тестове на професионалисти“, награди за „двигател на годината“, победи в състезания на марката и пр., точно така се налага и псевдо-интелигенцията (не се отнася само до писателите, но сега за това говорим).
Проблемът на Господинов обаче е, че ролята надхвърли възможностите му. Това вероятно е недоглеждане или „прекалено добро справяне с работата“ на екипа около него. И на актьора му се налага да играе роля, за която няма качества. Господинов няма качества не само на писател, но вече – дори на актьор, който да изиграе един „твърде гениален образ на писател“, който създадохо около него.
Може би ако моят познат от средата на този текст бе приел, би се справил. Но с този актьор, това са възможностите.
И в момента виждаме една нелепа ситуация. Един объркан и неразбиращ къде се намира човек, се къпе в невиждана слава, живее в измислен свят и е опиянен. Пред публиката е станал за посмешище, но той не вижда публиката, а само стените на кулата от слонова кост, в която се чуват единствено гласовете на трубадурите.
И ситуацията се влошава с разширяването на контраста между обективна реалност и налагана илюзия. Машината за пропаганда изобщо не мисли да спира, просто защото тя си върши работата перфектно. Както казва ББ: „И магаре да ви издигна ще го изберете“. Е, това е на простоват език казано, правеното от Сорос (и подобните му): „И магаре можем да направим Нобелов лауреат“. И могат, наистина могат. Тези хора са добри, скъпо платени професионалисти.
Какъв е изходът от получаващия се абсурд? Господинов опитва да пише нови книги, на вълната на световното величие, но книгите изобщо не съотвестват на очакванията от „величието“?
Според мен, има един изход. Образът „Господинов“, търговската марка, вече е твърде голям, за да бъде анулиран. Но трябва да се подмени съдържанието. Т.е. г-н Сорос трябва да намери някой талант, който да напише нещо гениално и след това то да излезе от името на „марката Господинов“. Според мен, това е единственото спасение. Иначе гротеската и абсурдът ще превърнат ситуацията в тотален провал. И инвестициите ще се обърнат срещу направилия ги.
Таланти едва ли липсват. Писателите у нас са подложени на терор и унижения. Дори когато продават, им дават по 1-2% от оборота, а всичко друго се прибира от търговците. Затова и всъщност писатели има, но те НЕ пишат. Кой ще ти пише за 300-500 лв. хонорар на година… Говоря сериозно. И не говоря за себе си. Аз имам собствено име и сам се издавам, около мен има общност и нямам нужда да ставам „писател на ишлеме“. Но има равни на мен, може би и по-добри, които не са така. Е, там някой може да се навие. Да извади г-н Сорос едни 100 бона, да плати да се напише една читава книга и авторът (истинският) до края на дните си няма и да помисли да гъкне, че не Господинов е авторът. А и да гъкне някога, кой ще му повярва – някакъв самозванец с нито една книга срещу най-великия талант в българската история, носител на Букър, кандидат за Нобел – Георги Господинов…
Мисля, че това е изходът, и мисля и, че офицерите на Сорос (тия с мозък – професионалистите) вече са се сетили за него – още преди мен…
И финално – за трети път. Не слушайте аз какво ви говоря, или някой друг. Опитайте сами да прочетете, за да оцените…
Добри Божилов, писател
