ГОРБАЧОВ – ЮДА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

От 1976 г. той започва да публикува литературни и социологически произведения на Запад, за едно от които – романът „Зейнали висини“ – той е уволнен отвсякъде и лишен от всички степени, звания и дори държавни военни награди.

През 1978 г. е изгонен от СССР заедно със семейството си и е лишен от съветско гражданство. До юли 1999 г. живее в изгнание, в Германия, и изнася лекции в университети в Европа и Америка.

По време на емиграцията си издава над 30 книги, които излизат на повече от 20 езика.

Носител е на много престижни литературни и социологически награди – Европейската награда за най-добро есе през 1978 г., наградата „Медичи“ за най-добър чуждестранен роман през 1979 г., Европейската награда за социологически изследвания „Алексис дьо Токвил“ през 1982 г., Международната литературна награда „Тевере“ през 1982 г. И 1992 г.

Как оценява Горбачов?

„През 1978 г. бях в САЩ и изнасях лекции. И тогава един ден ме попитаха къде е най-слабото звено в съветската система.

Отговорих, че това е КПСС и в нея е партийният апарат, а в него е ЦК на КПСС, и там най-висока е длъжността генерален секретар. Вкарайте свой човек в тази позиция и той ще съсипе партията в рамките на шест месеца. И ако партията се разпадне, тогава същото ще се случи и с държавата.

В залата се дочу смях. Аз не си измислям парадокси. Но, тогава аз не мислех за факта, че тази социална система и цялата социална еволюция ще бъдат унищожени след 1985 г.

Смятам, че ръководството на Горбачов умишлено е следвало политика, която аз наричам предателска. Това беше чисто предателство!

Още повече, че според условията на системата, ако се извърши предателство по върховете на властта, то може да унищожи цялото общество. Така и стана.

Между другото, когато Горбачов се появи за първи път на Запад в Англия и така, вместо да отиде по официалната програма, да се поклони на гроба на Маркс, той отиде на среща на четири очи при Маргарет Тачър.

Тогава в пресата заявих: – Започва ерата на голямото историческо предателство. От този момент нататък дните на съветската система бяха преброени.

Ръководителите на Запада го разбраха още по-рано и му помогнаха да направи кариера. Тогава бях помолен да коментирам това събитие.

Казах: започва ерата на голямото историческо предателство. Още повече, че познавах добре това поколение на предатели.

Това е поколението на Горбачов – те бяха главните герои в книгата ми „Зейнали висини“. В крайна сметка не самите власти ме изгониха от страната; те не четяха книгите ми.

Тази интелигентска среда ме изрита и зачеркна. Но в тази така наречена среда вече бяха узрели бъдещите предатели, бъдещи чейнджъри. Това бе банда шарлатани и дърдорковци.

Възникваха проблеми, които се нуждаеха от решения, които изискват изцяло нов „завой на мозъка“.

И кой да го направи?

Интелектуалния елит? Същите хора. Какво ще кажат, предварително е известно?

Страната потъна в чудовищно словоблудство. През съветския период имаше сдържащи принципи, тогава те не позволяваха „идеи”, които изпадат от основното русло.

Сега интелектуалното поле е засято с плевели. Говори, който иска и каквото иска. Милиони аматьори се включиха в мисловния процес.

Ако за проблем, който един човек може сам да реши, двама души се заемат и започват трудностите, а при трима – още по-зле. А ако са десетки, проблемът става неразрешим.

В историята има много случаи, когато една по-съвършена социална система е била разрушена от по-силни врагове.

В това няма нищо изключително. Унищожена е отгоре и отвън. Изкуствено унищожена. Зиновиев беше сигурен, че „борбата срещу комунизма” прикриваше желанието да се унищожи Русия.

„Руската катастрофа беше желана и програмирана тук, на Запад. Четох много документи и участвах в проучвания, които под прикритието на идеологическа борба всъщност подготвяха смъртта на Русия.

И това стана толкова непоносимо за мен, че вече не можех да бъда в лагера на тези, които унищожават народа и страната ми. Западът не ми е омразен и непознат, но гледам на него като на вражеска сила“, казва той.