Очевидно имаме работа с откровена манипулация на медийния пейзаж
Когнитивната война е най-развитата форма на манипулация, която съществува днес. Психологическите изследвания са напреднали. Сега имаме не само вестници, не само телевизия, не само радио, но имаме и интернет. Всеки възрастен в света прекарва средно 7 часа на ден в интернет. Това означава, ако се върнем отново към алегорията на Платон с пещерата, че това са всъщност илюзиите, които постоянно се прожектират на стената. Това са образите, от които градим нашия свят. Това означава, че просто не можем да пътуваме заедно до Русия, после до Китай, а след това да видим какво става в Съединените щати и да си създадем впечатление на място. Разчитаме на тези медии като посредници. В резултат на това днес, с толкова голяма медийна консумация и с това изтънчено и задълбочено разбиране на човешката психика, ние сме направили този коктейл още по-интензивен. И имаме най-развитите техники за манипулация, които са съществували в историята. Това каза д-р Йонас Тьогел в подкаста „Neutrality Studies“.
Д-р Тьогел разказва как се случва манипулацията на обществените съзнание на практика: Съществува мрежа от тинк танкове, които предоставят експерти, за да се появяват в съответните ток шоута и прочие. Това означава, че в дъното вече има изградени мрежи, които все още не са изцяло проучени, но това може да бъде индикация. Първоначално базиранa във Великобритания, финансиранa отчасти от Фейсбук, както и от НАТО и британското министерство, те всъщност сканират медийния пейзаж в Русия и филтрират от всички репортажи, които идват от Русия, само онези, които са суперкритични към Русия и я поставят в лоша светлина. Например, когато критик на правителството е арестуван, когато е имало анти-правителствена демонстрация и тя е била потушена, или пък е имало политически скандал. Тези репортажи са филтрирани и след това умишлено засилени от нас и, така да се каже, разиграни из целия медиен пейзаж. Целта е просто културна манипулация по ключови думи, с цел Русия да се представи колкото е възможно по-лоша от гледна точка на НАТО и имиджът на Русия сред нас да бъде негативен.
Паскал Лотаз: Здравейте, аз съм Паскал и днес ще говоря на немски, понеже разговаряме с д-р Йонас Тьогел, научен сътрудник в Института по психология при университета в Регенсбург. Д-р Тьогел изследва от дълго време въпросите за меката власт, мотивацията и пропагандата и редовно пише бестселъри, включително „Когнитивна война. Най-новите техники за манипулация като оръжие на НАТО“ и наскоро издадената „Военни игри“, в която НАТО и Пентагонът симулират унищожението на Европа. Искаме да обсъдим тези две теми днес, в две части. Уважаеми д-р Тьогел, страхотно е, че сте тук.
Д-р Йонас Тьогел: Благодаря за поканата.
– Двете книги, които сте написал, са завладяващи. Споменахте и в предварителния ни разговор, че те са логично свързани помежду си. Бихме искали накратко да обсъдим първата книга, „Когнитивна война“. Бихте ли могли да обясните най-общо какво означава когнитивна война? Как НАТО си служи с нея и какво трябва задължително да знаем за това?
– Ако трябва да обясня когнитивната война в едно изречение, бих казал, че когнитивната война е най-развитата форма на манипулация, която съществува днес, което вече обяснява доста. Това е доста сбито изречение и то не е измислено от мен, а от Мари Пиер Реймон, която е канадски експерт по отбраната. Тя казва това изречение във връзка с иновативното съревнование в сферата на когнитивната война, което беше обявено от НАТО през 2021 година. Това означава, че имаме работа с официална програма на НАТО за когнитивна война, която съществува като такава от 2020 или 2021 година. Това е програма-чадър, под която се крие психологическата война, която е съществувала и преди. Информационната война съществува отпреди. Военната пропаганда съществува отпреди. Когнитивната война всъщност обхваща всички тези дисциплини като общо название. Тя консолидира всички техники за манипулация, които вече имаме, усилва ги и търси начини да ги развива и занапред в бъдещето. Човек може да си зададе въпроса: чакай малко, защо е тази психологическа война? Защо е нужна когнитивната война? Защо нашите мисли и чувства изобщо са част от някаква война? Военните не се ли бият с танкове, кораби и самолети?
Искам да кажа, че тази разлика между твърда и мека власт е много важна. Да се спрем накратко върху нея. Твърдата сила е военната сила, това са танковете, корабите, самолетите. За тази сила НАТО е предназначил военния театър като такъв – по море, по суша и по въздух. Тук битките се водят с тези оръжия на твърдата власт. Имаме и нов военен театър – космосът – от 2019 година. Имаме и интернет от 2016 година. Това означава, че имаме пет военни театъра, които вече съществуват и на които вече се е водила война. Сега обаче има промяна в значението и отдалечаване от тази твърда власт, отдалечаване от военната сила по посока на меката власт. А меката власт е просто битката за нашите мисли и чувства. Нека го обясня с пример. Ако се запитам как можем да направим тази разлика значима, бих казал да помислим за алегорията на Платон с пещерата. За да я очертаем накратко, можем вероятно и да покажем изображение. Но става дума за това, че хората са затворени в пещера и гледат как на стената се прожектират илюзии. Въпросът е как да задържим хората долу в пещерата.
Ако трябва да употребим твърда сила, бих сложил вериги на хората, може би ще сложа окови на краката им, за да не могат да излязат. Тогава те ще почувстват принуда и ще започнат да се съпротивляват, може би ще намерят трион, ще измислят начин и ще се опитат да махнат тези окови, да ги прережат някак и да излязат. С меката власт ще направя нещо съвсем различно. Ще прожектирам илюзии на стената. Хората ще бъдат запленени от историите, които им се разказват, сякаш на стената пред тях се прожектира филм. Няма дори да осъзнават, че са в капан, защото ще бъдат толкова запленени от илюзиите, че на практика ще бъдат заслепени. Ще бъдат повлияни от тази техника на меката власт. Ако го разбия на психологическо ниво – това са техники за влияние, които ни засягат по такъв начин, че ние дори не разбираме. Нямаме съпротива срещу това. Това са точно тези техники на меката власт. Те, разбира се, винаги са съществували във войната, но са станали много важни сега, защото НАТО като цяло е осъзнало, че мислите и чувствата на хората са ключът в новата форма на водене на война – когнитивната война. Следователно, и логично, ще се появи нов, шести военен театър. Шести военен театър за НАТО, в допълнение към петте вече съществуващи. И този шести военен театър ще бъде самото човешко същество. Вече бихме могли да се досетим за радикалната същност на тази програма. Тя ще бъде наречена човешката сфера, или когнитивната сфера.
Дискусията все още продължава и още не е решено. Става дума или за цялата личност или „само“ за нашите мисли и чувства, нашите когнитивни способности, които са в центъра на тази война. Но можем да разберем, че това е много радикална програма, която преследва заявената цел да хакерства нашите мисли, подобно на компютър, и нейните техники на мека власт ще стават все по-важни в бъдеще. Когнитивната война като такава е официална програма на НАТО, но за мен е важно да подчертая, че тази война за мислите и чувствата се случва глобално. Тези техники на меката власт не са използвани само от НАТО. Имаме подобни програми в Русия, имаме подобни програми в Китай, от рода на рефлексивен контрол и свободна война. Други страни също имат свои съответни програми за манипулация. Това означава, че ние вече сме глобално въвлечени в битката за нашите мисли и чувства. Според мен е важно да се говори повече за това, така че хората да разберат, че за техните мисли и чувства се води война, ежедневно, с най-модерните оръжия за манипулация. Ето защо трябва да говорим за това.
– Напълно съм съгласен с Вас. И се радвам, че сега имате разследване върху това. Но това е контраинтуитивно, защото другите военни театри се възприемат като война срещу противник, а тази когнитивна война, доколкото разбирам, е основно вътрешна. Или е насочена и навън, към населението на противника или противниците? И каква е разликата между това и публичната дипломация, особено в „дипломатическите науки“, където се разглежда влиянието върху населението на други страни, а също и други средства като вътрешните размирици, или всякакви други варианти, които са още едно поле за изследвания, което съществува отдавна в дипломацията. С какво тази когнитивна война се различава от това?
– Първо, благодарен съм за понятията, които въведохте. Те могат да бъдат разширени – има културна дипломация, обществена дипломация, връзки с обществеността, информационна война, психологическа война, пропаганда, реклама, дипломация и пр., много, много понятия. Изправени сме пред бъркотия от понятия. Аз се придържам към мисловната школа на проф. Кубат, който казва, че ние трябва отново и ясно да дефинираме понятията. Казвам това, за да разберем защо е цялата тази бъркотия от понятия. В центъра е идеята за меката власт. Всички тези понятия по един или друг начин разчитат на техниките на меката власт, на тези оръжия за въздействие, както ги нарича Чалдини, които ние дори не забелязваме. Тази битка за нашите емоции просто си върви. Вълнуващият въпрос, който Вие сега естествено си задавате, е също част от когнитивната война. Вие забелязахте, че и двете обсъждат тези различни аспекти. Първо, дали когнитивната война е всъщност отбрана или е атака?
Военните, разбира се, винаги я рекламират като защита. Да, противникът прави това, ние сме в центъра на руските психологически или когнитивни военни действия. Ние всички сме в центъра на китайската конитивна война. И от военна гледна точка е съвсем разбираемо, че ние трябва да се защитим срещу тази война за нашите мисли и чувства, да защитим нашето население, което е поставено тук. Трябва да предпазим нашето население от това да стигне до погрешни разсъждения, защото противникът се опитва да контролира този наратив и така нататък. В същото време се твърди, че и като атака тя върпи не по-лоша работа. Например, ако имаме чуждо население, което иска да свали собствения си президент, тогава не е нужно да извършваш военна намеса в тази страна, защото можеш да постигнеш политическите си цели по деликатен начин. Когнитивната война вече е двупосочна тук – тя е и отбрана, и атака.
Да видим и другият вълнуващ въпрос, който зададохте. Аз също мисля, че НАТО със сигурност осъзнава, че се движи по много тънък лед. Защото знаят много добре, че в някои страни е незаконно военните или правителството да влияят психологически върху собственото си население. Това е забранено. Говорил съм с адвокати. Мисля си, например в Германия, правителството няма право да провежда манипулативни рекламни кампании на психологическа основа. То има право единствено да информира. И си казвам, чакай малко, ами всички тези рекламни кампании по време на Ковид и т.н., които бяха силно емоционални и заради които ние казахме „Да, това е вярно“. Те всъщност са били забранени, но правителството отиде при съдии, професори и прочие, които постоянно трябваше да пишат доклади. Имахме толкова много да свършим по време на Ковид периода, че беше прекалено много за нас. Трябваше да следим за това, но не можахме да се справим в онзи момент. Но искам да е ясно, че този момент, който е централен, е и много интересен правен въпрос. В случая с НАТО е малко широко понятие, но ако погледнем отблизо документите, а аз ги разгледах съвсем отблизо, там наистина се казва, че целта на когнитивната война, разбира се, е чуждестранното население, защото искаме да контролираме наратива на врага, но също така и на собственото население. И осъзнаваме, че има програма с аспекти на отбрана и нападение както срещу чуждото население, така и срещу собственото население и разбираме колко радикално и всеобхватно тези техники за манипулация са интерпретирани и прилагани от НАТО. Всеки човек се намира през цялото време в центъра на тази силно манипулативна психологическа война, с ясно заявената цел неговите мисли да могат да бъдат хакнати, което е записано буквално в документите.
– Кой пише тези неща? Чудя се, защото това е наистина перфидно. Хората, които пишат това, сигурно осъзнават, че става дума за манипулиране на собственото население. Това е очевидно. И още един въпрос – от колко време продължава това? В психологията знаем Едуард Бернайс, племенник на Зигмунд Фройд, струва ми се, който започва да интерпретира прозренията на Фройд за ПР, което започва почти от Втората световна война – знанието и приложението му. От кога продължава когнитивната война? Нещо ново ли е тя или просто е най-новият израз за нещо старо?
– Определено и двете. Както правилно отбелязахте, тази когнитивна война не се е появила за един ден. Изведнъж през 2020 г. военните осъзнават, че висшата психология също е важна и имаме нужда от повече пропаганда веднага. Преди това когнитивна война не е съществувала, но тя, естествено, има много дълга история. Можем да се върнем обратно при корените ѝ, когато се появява в книгите. През Първата световна война тя вече е съществувала, тогава е бил първородният грях на пропагандата. Ние трябва да си дадем сметка, че около 17 милиона души са умрели в Първата световна война. Това е важен и болезнен урок, когато говорим за пропаганда. За отрицателно време хората започват спонтанно да се убиват един другиго, на големи групи, защото изпитват огромна омраза помежду си. Но тази омраза трябва първо да бъде влята. Първо трябва да бъдат отровени мислите и чувствата чрез пропаганда. В Първата световна война това е направено много ефективно. Всяка замесена във войната страна е имала своя собствена пропагандна комисия. Естествено са използвали масмедиите от това време, вестниците, като успоредно с това са използвали знанието и психологията, за да отровят мислите и чувствата на хората. Всичко това има за резултат невероятна кървава баня. Това е разбира се много младата по онова време ПР-индустрия, създавана от фигури като Едуард Бернайс, Уолтър Липман, Карл Бойер и други от онова време, като Джордж Крил в САЩ, който оглавява добре известната пропагандна комисия „Крил“ – това е наистина момент на събуждане, на осъзнаване колко екстремно е това. Какъв мощен властови инструмент имаме всъщност с тези нови възможности. Така се появяват масмедиите, които не са съществували по този начин в историята до тогава. Първо вестниците, после се появява радиото, след това телевизията и т.н.
И психологията, която е емпирична наука, и социалните науки, познанието за човешкото „psyhé“, се комбинират и вече създават този опасен коктейл, тази много ефективна манипулация. Преди 120 години. Днес разбира се това е още по-остро. Психологическите изследвания са напреднали. Сега имаме не само вестници, не само телевизия, не само радио, но имаме и интернет. Всеки възрастен в света прекарва средно 7 часа на ден в интернет. Това означава, ако се върнем отново към алегорията на Платон с пещерата, че това са всъщност илюзиите, които постоянно се прожектират на стената. Това са образите, от които градим нашия свят. Това означава, че просто не можем да пътуваме заедно до Русия, после до Китай, а след това да видим какво става в Съединените щати и да си създадем впечатление на място. Разчитаме на тези медии като посредници. В резултат на това днес, с толкова голяма медийна консумация и с това изтънчено и задълбочено разбиране на човешката психика, ние сме направили този коктейл още по-интензивен. И имаме най-развитите техники за манипулация, които са съществували в историята. Сега можем да навлезем в технологиите на бъдещето, нано роботите, независимите от човека компютърни екипи (human autonomy teams, НАТ) – това са технологиите в най-напредналите изследвания в момента, където не е ясно кое вече е съществувало, какво още не съществува, и кое е секретно военно проучване. Най-просто казано, ако обобщим грубо, пропагандата, която винаги е съществувала, сега е консолидирана, интензифицирана и изтласкана напред в екстремна форма. Това е когнитивната война.
– Как работи това в „свободните“ общества? В Германия, Швейцария, Япония, САЩ, където ние смятаме, че медиите – макар че е възможно да имат разпореждания от правителството, и да имат определени тенденции като ляво, дясно, без значение – не са директно контролирани от щаба на НАТО в Брюксел. Знаем и от Ноам Чомски, който описа механизмите, но как тази когнитивна война на практика се прилага от НАТО или какви са плановете за практическото ѝ прилагане?
– Това е много добър въпрос, защото нещата в момента не се комуникират толкова открито. Правят се случайни разследвания и действително има нужда от много повече проучване. Има едно проучване от група леви от Европейския парламент, което излезе преди две или три години, което откри и заяви: «Добре, ние знаем, че от страна на НАТО постоянно се изтъква опасността и те са много, много фокусирани върху това, че от руска страна се използва пропаганда и че от китайска страна се използва пропаганда. Но в нашето проучване искаме да погледнем отблизо на въпроса, който Вие току-що зададохте, и да изследваме как точно НАТО прави това и как е структуриран нашият медиен пейзаж. Как НАТО успява да се увери, че тази информация достига до хората и че тя е в съгласие с интересите на НАТО.» И те откриват, че съществува мрежа от тинк танкове, които предоставят експерти, за да се появяват в съответните ток шоута и прочие. Това означава, че в дъното вече има изградени мрежи, които все още не са изцяло проучени, но това може да бъде индикация.
Друго показателно нещо, бих казал, ще бъде да разгледаме тази инициатива за интегрираност. (В рамките на политиката за изграждане на интегритет (BI) НАТО работи със съюзниците и страните партньори за насърчаване на доброто управление и прилагане на принципите на интегритет, прозрачност и отчетност в отбраната и свързания с нея сектор на сигурносттa – б.пр.) Това е много вълнуваща тема, защото всъщност това е мрежа от разузнавателни агенции, военни, експерти и журналисти. Първоначално базиранa във Великобритания, финансиранa отчасти от Фейсбук, както и от НАТО и британското министерство, те всъщност сканират медийния пейзаж в Русия и филтрират от всички репортажи, които идват от Русия, само онези, които са суперкритични към Русия и я поставят в лоша светлина. Например, когато критик на правителството е арестуван, когато е имало анти-правителствена демонстрация и тя е била потушена, или пък е имало политически скандал. Тези репортажи са филтрирани и след това умишлено засилени от нас и, така да се каже, разиграни из целия медиен пейзаж. Целта е просто културна манипулация по ключови думи, с цел Русия да се представи колкото е възможно по-лоша от гледна точка на НАТО и имиджът на Русия сред нас да бъде негативен.
Това беше разкрито, защото те се разшириха, създадоха клъстъри в други страни и започнаха не само да съобщават негативни новини за Русия, но и започнаха да водят активна вътрешна политика. Което, разбира се, е много много близо до границата на незаконното. Например, Джеръми Корбин във Великобритания беше класифициран като прекалено приятелски настроен към Русия и индиректно, без инициативата за интегритет да казва „здрасти, ето ни и нас, Джеръми Корбин е лош“, те намериха експерти, намериха вестници, които да напишат репортажи: Джеръми Корбин е полезен идиот на Путин, защото неговата позиция е за Русия. В Испания беше Педро Баньос, който беше разследван и срещу него имаше клеветническа кампания за откровено отстраняване на нежелани политици. След това беше изнесено, че нещата не са били докрай изяснени. През 2018 г. инициативата за интегритет отново премина в нелегалност. Ако погледнем акаунта в Туитър, или Х-акаунта – той е спрян. Но това са два от начините за вършенето на тази работа, с помощта на мрежи от тинк танкове. И това са резултатите от проучванията, които имаме за момента. Определено е нужно още разследване.
– Хората, които следят критичните социални мрежи, забелязват, че тук има връзки, които функционират предимно чрез финансови потоци. Може би това е различна област, но подобна на мозъчните тръстове и мрежи, които се финансират от доста централни места, както и с американски и германски средства. Но в тях има много участници, които работят в рамките на тези организации. Изглежда не става дума само за това, че НАТО отпуска средства и след това оставя всичко да следва своя път. Дали тук става въпрос за явление, при което различни държави и институции повече или по-малко осъзнато са се съгласили, че това е необходимо, и след това са се насочили в тази посока, или има още по-голям интегритет, който в момента не мога да си представя?
– Това са конкретните открития, с които разполагам. И това, което според мен се откроява, е отбелязаното от Чомски. Чомски и Хърман развиват този пропаганден модел през 1988 г., когато въвеждат различни филтри и казват, че медийната реалност, която в крайна сметка достига до нас, е много сериозно филтрирана. Един от тези филтри е идеологията. Това е борбата за доминиране на интерпретацията. За доминиращия наратив, който се подкрепя от мнозинството. Тогава, през 1988 г., идеологията все още е война срещу комунизма и разбира се по-късно те са отново попитани дали този модел все още е верен. Те отговарят: „Сега просто имаме различна идеология. Сега идеологията е „война срещу тероризма““. Днес въпросът е дали войната срещу Ковид е такъв филтър или пък войната срещу Русия е такъв филтър. Войната срещу Путин, който всъщност удовлетворява експанзионистките си желания и имперските си амбиции. И изглежда е вярно това, че тази основна нагласа се запазва по естествен начин.
В изследването има публикувани статии, в които това е заявено като встъпително изречение. Съвсем ясно е – Русия се стреми към имперска власт. От това следва как трябва да се води тази пропагандна война. Мисля, че това определено има значение. Но трябва да призная, ще спекулирам донякъде относно начина, по който работят тези мрежи. Открива се такъв проблем, когато помислим, например, за операция „Присмехулник“ на ЦРУ от времето на Студената война. Тогава офицери от разузнаването и военни се опитват да въздействат на медийното отразяване, и това се прави тайно – тоест те седят някъде по редакциите и просто подават информация на журналистите. Първоначално информацията е точна и журалистите развиват естествено доверие към източника, след което идва информация, която вече не е вярна, а е просто манипулативна. И е много трудно да се докаже. Ако продължим да търсим, можем да погледнем и тези киберармии, които съществуват в момента. През 2008-2009 г. се разбра от репортаж в швейцарския „Tages-Anzeiger“, където един редактор най-сетне си изпусна нервите и каза: „Вече изобщо не мога да работя свободно, защото Пентагонът постоянно ми диша във врата“. Тогава се разбра, че има 27 000 ПР служители на Пентагона, които непрестанно оказват влияние върху медиите.
Така че, както споменахте, категорично има мрежи на влияние. После много дълго време не се чу нищо повече, а преди две или три години се появи отново репортаж, че сега има таен департамент на Пентагона – най-голямата тайна армия в историята на човечеството, според тази статия. 60 000 ПР служители на Пентагона, които имат за задача да влизат в социалните мрежи, да създават акаунти, да хостват съобщения и да влияят върху информацията. Поради всичко това казвам, че ние очевидно вече имаме работа с откровена манипулация на медийния пейзаж. Ако искате, можете да погледнете и Световния икономически форум.
Тези киберармии, които са изключително ефикасни, станаха добре известни. По време на пандемията те имаха 100 000 така наречени информационни „доброволци“ в техните служби, които работеха срещу дезинформацията, фалшивите репортажи и прочие в Интернет. Като учен бих казал, че трябва да разглеждаме внимателно тези понятия. Какво е всъщност дезинформацията? Какво е подвеждаща информация? Това не е прецизно дефинирано, но по този начин те постоянно успяват да упражняват силно влияние върху публичната информация. А битката за дигиталното пространство е, разбира се, в пълния си разгар тук.
– Нещо, което ме поразява относно тези наративи, и което Вие описвате във втората си книга, която също ще обсъдим, е крайъгълният камък на тези наративи – те са изключително прости, много опростени, крайно. И после, оказва се, че те са в постоянно вътрешно противоречие. Например, във военния наратив срещу Русия постоянно се казва, че от една страна, руснаците са най-голямата заплаха за Европа откакто континентът съществуа, по-лоша от Съветския съюз и така нататък. В същото време, многократно се казва, в продължение на дълго време, че Русия е слаба, че армията бяга, че не могат да направят нищо, че губят. И трябва да се вярва и на двете неща едновременно. Подобни противоречия имаше и с Ковид, като например, че ваксините ни спасяват, но трябва всеки да си постави, защото иначе не работят. Това е директно противоречие, но забелязах, че то става част от догматичния наратив, който не се поставя под въпрос. Това част ли е от начина на работа на всичко това, включително психологически, или аз виждам призраци по стената?
– Аз виждам абсолютно същото. Това всъщност може да бъде много добре обяснено с Едуард Бърнейс и нуждата от потвърждаване. Мисля, че е важно в този контекст да имаме това предвид. Нуждата от потвърждаване по същество гласи, че всички ние сме устроени по такъв начин, че филтрираме новата информация. По-конкретно, питаме се дали новата информация съответства на вече известната ни или ѝ противоречи. Ако тя съответства и потвърждава това, което вече знаем, тогава я приемаме и казваме: „Страхотно, съвпада! Чудесна информация, пак научих нещо ново.“ Когато информацията противоречи и има когнитивен дисонанс, с който трябва да се справим, ние имаме склонността просто да отхвърлим новата информация и да кажем: „Не, не ме интересува, нямам отношение.“ Точно за това става дума при този рационален дискурс, който трябваше да бъде супер важен при демокрацията. И както Вие казахте, ние просто се въвличаме в сложни дискусии за проблеми, осветляваме различни сектори и открито представяме аргументи и просто обсъждаме, но това е много, много трудно за нас. Защото на всички нас наистина не ни харесва да бъдем убеждавани в противоположното мнение.
Много зрители, които ни гледат сега, може да се запитат, колко често влизаме в дискусия и казваме „Сега ще се оставя да бъда напълно убеден в противоположната гледна точка.“ Или влизаме в дискусията и казваме: „Аз знам кое е вярно и ще убедя моят опонент, че греши.“ Разбира се, ние всички сме такива. Затова става трудно да има рационален обмен на мнения и тогава този прост наратив, тази емоционална детска площадка, влиза в играта. И тук стигаме до Бърнейс, който отчита това много добре. Той казва още тогава, че ако ние вярваме, че можем да убедим хората рационално, много грешим. Трябва да работим емоционално, с пропаганда, да имаме много прости емоционални послания. Трябва просто да се придържаме към наративите, трябва да има проста история, в която да е напълно ясно кой е врагът, кой сега е лошият. Винаги има дехуманизация, винаги ще има демонизираща девалвация в играта. Противниковият президент така или иначе е дявол. Това е стратегията. Имаме същата през Първата световна война.
Както казахте, имаме супер прости наративи, които нямат много смисъл, ако ги разгледаме рационално. През Първата световна война, например, в САЩ е имало постери, изготвени от комисията „Крил“, с гротескни лица, с оголени зъби и прочие, с каска с шипове, които е трябвало да изобразяват германския войник, който държи кървав щик, има младо момиче в ръцете и надпис: „Това са германците! Тръгвайте на война!“ Но ако се запитате рационално дали това наистина е вярно? Вярно ли е, че имаме работа със зверове, не са ли те също хора? Наистина ли е вярно? Когато разпознаете техниките, наративът се разпада на парчета. Когато помислите рационално дали това наистина е възможно. Защото пропагандата не работи рационално. Тя работи чисто емоционално, прицелва се в чувствата. Търси много прости наративи, които можем да попием много бързо и за които не ни е нужно голямо когнитивно усилие, за да приемем посланията, така да се каже. И точно поради това днес тя все още е толкова ефективна.
– Може би един последен въпрос по тази тема. Каква е най-добрата защита, която имаме срещу това? Като личности ние трябва да се защитим от кампаниите на дезинформация.
– За мен е важно, точно както току-що казахте, доверието, за което се води битката, което е в центъра. Когнитивната война е винаги война за доверието. На кого вярваме. И аз просто се опитвам първо да дам на хората тези лещи – как тези техники всъщност работят. Тогава хората могат да сложат тези лещи и да разберат, че има пропаганда, че се прилага дехуманизация. Имаме на наша страна и ефекта на мнозинството, когато мнозинството вече е убедено в дадено нещо. Имаме авторитетни фигури, добре познати личности, учени с много отличия, политици, различни хора, които говорят. Можем всъщност да си съставим набор от инструменти срещу манипулацията, който да работи много ефективно в комбинация. И колкото повече хора знаят за тези техники – това е нещо, към което аз силно се стремя – толкова повече могат да оспорват тези техники за манипулация. Могат да неутрализират манипулацията, когато осъзнаят, че когнитивната война винаги търси одобрение за актовете на война. Тя иска ние да имаме изграден образ за врага, да сме съгласни с доставките на оръжие, да мислим, че е хубаво да се води война срещу определени държави. Но според мен, трябва да осъзнаем, че това военнолюбиво насилие, тази военна твърда сила никога не е начин за разрешаване на конфликти. Това не води до повече демокрация, не води до повече човешки права, независимо какви прости истории се разказват, но в крайна сметка води само до страдание, смърт и травма. И ако също така осъзнаем, че техниките на меката власт, на манипулативното въздействие, също в крайна сметка не водят до повече демокрация, нито до рационален дебат, или добре осбоснована размяна на идеи, ще направим така, че повече да не се обезценяваме и манипулираме взаимно. Ще разрешаваме конфликтите без насилие и ще се питаме много внимателно „На кого вярвам сега?“ Ако успеем да направим това, ще сме успели до голяма степен да неутрализираме когнитивната война, а аз
– Радвам се, че завършваме първата част от разговора на такава оптимистична нота. Ще продължим веднага с втората част.
Превод за „Гласове“ Екатерина Грънчарова
https://glasove.com/
