Снимахме в Индокитай. Дойде ред и на Камбоджа. Бях водещ на филмчетата. Хрумна ми да отидем до едно място в джунглата, където Анджелина Джоли беше снимала сцена от „Лара Крофт“. Но вече ме бяха изпреварили. Местен гид бе довел група американски туристи. Типичните от Средния Запад – бели фланелки и къси панталонки, преливаща тлъста плът, маратонки, еднакво пищни бюстове и при мъже, и при жени. Изчаках ги да приключат и застанах до прословутото дърво от филма. Да си направя анонса. Както си тръгваха, като видяха камера, американците замръзнаха. Всички се втренчиха в мен. Докато правех дубли, янките мълчаха възпитано. Като истинска публика. Когато приключихме след няколко минути и започнахме да прибираме техниката, те дисциплинирано се подредиха на опашка край… мен. Всеки с лист и химикалка за автограф. Ей така, за всеки случай. Не се знае кой съм.
Та, гледам фотографиите на Марийка от Хаджидимово със знайни и незнайни партийни функционери из Давос. Щрака се момичето в безсъзнание, и то като краварка на екскурзия. После ще й обясняват кой кой е. Все ще има някой известен.
Степан Поляков
https://afera.bg/
