Две години от началото на войната в Украйна – къде е войната и накъде се е насочила? На 24 февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин обяви, че е взел решение за провеждане на „специална операция за защита на Донбас“.
Операцията беше обявена като „специална военна операция в Донбас“.
Целта, както той обяви, беше „демилитаризация“ и „денацификация“ на страната, за да защити етническите руснаци, да предотврати членството на Киев в НАТО и да го задържи в „сферата на влияние“ на Русия. По-късно в комюнике украинската гранична охрана съобщи, че Украйна е атакувана от Русия по протежение на границите си с Русия и Беларус, пише сайта safenews.bg.
По повод две години от войната в Украйна френският президент Еманюел Макрон организира в понеделник международна среща в подкрепа на Украйна, която ще се състои в Париж, съобщи Елисейският дворец.
Общият брой на загиналите и ранените във войната между Украйна и Русия е над 500 000 души, съобщават официални представители на САЩ. Това число не може да се докаже, защото нито една от страните не публикува достоверни данни за загубите си.
Според Русия Украйна е загубила 215 000 войници през 2023 г. Число, което не може да се докаже и не съответства на никакви разузнавателни данни.
„Ню Йорк Таймс“ пише, че е трудно да се докажат числата за убитите или ранените украинци. Но данните са за близо 70 000 загинали украинци и 100 000 до 120 000 ранени.
След Русия, Украйна е втората по население и мощ сред 15-те бивши съветски републики, в която са съсредоточени голяма част от селскостопанското производство, отбранителната промишленост и военните сили. През трите десетилетия на своята независимост Украйна се цели да прокара свой собствен път като суверенна държава и същевременно се стреми да се сближи със западните институции.
Украинските сили изпитват остър недостиг на техника и жива сила.
Русия, от друга страна, успя успешно да пренастрои и адаптира тактиката си към новия вид война, която се води. И най-важното, тя успя да защити икономиката си от западните санкции. Днес руската икономика наистина процъфтява. Това е нещо, което Западът не е очаквал.
От широко очакван светкавичен криг войната се превърна във война на изтощение.
Докато войната на Русия срещу страната навлиза в третата си година, искането на Украйна остава същото.
През последните месеци Украйна засили предупрежденията, че нейните войски са все по-мащабни по оръжие и персонал. Недостигът на боеприпаси пречи на способността на въоръжените й сили да отблъснат руските войски.
Украинските сили миналия уикенд се изтеглиха от обтегнатия източен град Авдиевка пред лицето на последното руско настъпление.
Изтеглянето изглеждаше първата голяма победа на бойното поле и териториално заграбване на Москва след унищожаването и превземането на град Бахмут през май 2023 г.
Киев е в отбрана след година на застой.
Служители на украинската отбрана са поискали повече системи за противовъздушна отбрана и ракети с дълъг обсег. Докато очакват доставка на изтребители F-16, които биха могли да им помогнат да си възвърнат въздушното пространство. Но точката на нараняване остават артилерийски снаряди.
„Това е опасен момент за Украйна и европейската сигурност“, каза Оана Лунгеску, почетен сътрудник в Кралския институт на обединените служби (RUSI), пред Euractiv.
„Загубата на Авдиевка показва реалното въздействие, което закъсненията в доставката на западни боеприпаси и оръжия имат върху земята“, каза Лунгеску.
„Страните-членки на НАТО и ЕС направиха много, за да подкрепят Украйна. Включително с договори за боеприпаси на стойност 1,2 милиарда долара, сключени от НАТО през януари. Обаче това не е достатъчно и не достатъчно бързо“, каза Лунгеску.
Вероятно най-важният сред тези въпроси: Колко дълго Европа на практика може да поддържа подкрепа за Украйна?
ЕС и неговите висши лидери нееднократно дадоха да се разбере, че възнамеряват да продължат да подкрепят Киев, но доставките на артилерийски боеприпаси се забавиха.
„Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба се изрази добре – падането на Авдиевка е резултат от това, че не предоставихме боеприпаси“, каза служител на ЕС пред Euractiv, пожелал анонимност.
В края на януари ЕС публично призна, че блокът няма да изпълни целта си да изпрати един милион артилерийски снаряда на Украйна до март тази година. Заяви още, че около половината от това количество ще бъде доставено до този краен срок.
Блокът колективно е дарил досега 355 000 патрона от февруари 2023 г., според оценки на ЕС. До края на март имаше за цел да дари около 524 000 патрона. Като 1 155 000 патрона се очакваха до края на годината.
Дроновете са неразделна част от двете страни в тази война.
Русия много закъсня да ги използва и плати цената. Опитите на нейните военни да изненадат Украйна бяха осуетени с масова артилерия., използвана за унищожаване на руски бронирани и пехотни части.
Малки украински дронове бяха използвани за хвърляне на гранати върху руските позиции, деморализирайки войските, заседнали в окопи и лисичи дупки.
Украинската артилерия ги използва, за да засече батареи, които могат бързо да коригират огъня в реално време, улавяйки руски войски и танкове на открито, докато се опитваха да напреднат през равни, лишени от черти полета.
С течение на времето силите на Москва приложиха същите уроци и обърнаха нещата. Сега украинските части са хванати да напредват само за да бъдат унищожени от руските артилерийски удари.
И двамата съперници са осъзнали стойността не само на дронове за наблюдение, но и на дронове с по-голям обсег. Темогат да се използват за поразяване на ценни цели дълбоко зад вражеските линии.
Русия използва стотици внесени от Иран дронове Shahed-136 като евтини крилати ракети.
Докато летят бавно, те служат за изтощаване на украинската противовъздушна отбрана. Изчерпвайки запасите от украински ракети. В комбинация от атаки с дронове, крилати и балистични ракети непрекъснато подкопава способността на Украйна да се защитава.
Украйна научи урока, че много евтини, ефективни, въоръжени безпилотни самолети са полезни във война на индустриално ниво и добър начин за компенсиране на по-слабите военновъздушни сили.
Украйна планира масово производство на дронове. Да унищожават цели на разстояние до 1000 км (620 мили). Теоретично довеждайки Москва и Санкт Петербург в обхват. По-важното е, че сортировъчните гари, пристанищните съоръжения,. влаковите депа и казармите сега потенциално ще бъдат подложени на обстрел. Това допълнително усложнява логистичните предизвикателства на Русия при снабдяването на нейните сили на фронтовата линия.
За да даде представа за зависимостта от дронове, Михайло Федоров, вицепремиер на Украйна, каза, че само през 2023 г. местното производство на дронове е нараснало до 300 000 дрона и това не включва чуждестранни дарения.
Целта тази година е да се направят над един милион дронове. Поне половината от компонентите трябва да са местно производство. Целта е да се компенсира намаляващата подкрепа на САЩ за Украйна.
Бруталната аритметика показва, че Украйна се нуждае от допълнителни 240 000 снаряда на месец, дори да поддържа темпото на Русия.
Тъй като по-голямата част от боевете се водят на големи разстояния, артилерията е ключова и за двете страни.
Повечето ракети за наземно нападение бяха остатъци от Студената война и най-вече биха били с ядрени глави, няколкостотин са достатъчни. Сега е ясно, че ще са необходими хиляди. Това означава, че евтините, бързо произведени ракети са ключови части от всеки арсенал.
Такава е и многослойната система за противовъздушна отбрана. Отново разчитаща на големи количества евтини ракети, чието производство може бързо да бъде увеличено. Същото важи и за крилатите ракети.
Подобни на ракетата Storm Shadow. С обсег от повече от 250 км (155 мили) – са изключително ефективни. Обаче са скъпи и отнемат много време за изграждане. Необходими са евтини алтернативи.
Идеята за танка се завърна.
Преди нахлуването много армии постоянно се отърваваха от своите танкови запаси. Опитът сега показва, че танкът, подходящо защитен и част от нападение с комбинирани оръжия, все още има големи приложения на бойното поле и остава страхотно оръжие.
На европейските членки на НАТО все повече се разчита да компенсират всеки потенциален недостиг на военна помощ от САЩ.
Увеличаването на украинското отбранително производство на дронове и артилерийски боеприпаси сега се счита за национален приоритет.
Докато украинците очакват да се бият до горчивия край, Кремъл даде да се разбере пределно ясно, че той е договорил само края,. в който ще приеме капитулацията на Украйна.
Германският канцлер Олаф Шолц в Мюнхен миналия уикенд даде бегла представа как някои европейски лидери и дипломати тихо сменят езика относно целите на войната в Украйна.
Вместо да каже „Украйна ще спечели“ или „Русия трябва да напусне Украйна“, Шолц твърди, че не трябва да се позволява на Путин да диктува условията на мира в Украйна.
„Няма да има диктуван мир. Украйна няма да приеме това, както и ние“, каза Шолц, цитиран от Ройтерс.
Докато европейските лидери настояват, че само Украйна ще реши условията на всеки бъдещ договорен мир. Украинците също толкова ясно дадоха да се разбере, че ще продължат да се съпротивляват или вероятно ще бъдат изправени пред унищожение .
https://mediamall.info/
