Когато някой чужд посланик у нас посочи партия, която би подкрепил с гласа си, ако можеше /руската посланичка за “Възраждане/ – това очевидно е нарочно изявление, което може да се приеме като търсена провокация.
А когато някой чужд президент поименно посочи свой политически фаворит у нас /Байдън за Кирил Петков/ПП – това какво е?
Това не е ли интервенция във вътрешните работи и не е ли намеса в изборите?!
И защо – като виждаме първото – се правим, че не виждаме второто?!
Двойните стандарти никога не са просъществували дълго, това показва историята.
Сорос да си го запише някъде, да не го забрави.
Защото Байдън е най-жалкият президент в историята на тази велика страна.
И ще завърши зле – и той, и цялата му хищна клиентела, начело с извратения Хънтър Байдън.
Ще се сринат в прах.
