Демократи и републиканци имат стратегическо съгласие по най-дълбоките и важни въпроси. Разликата между тях не е в стратегическите цели, а в инструментариума и метода на постигане на тези цели. Това твърди доцент Валентин Вацев в интервю пред агенция Блиц.
Вижте цялото интервю:
– Г-н Вацев, с атаката на Иран по Израел напрежението в Близкия изток ескалира. Бенямин Нетаняху заяви, че Иран е направил огромна грешка и ще си плати. Какъв ще бъде отговорът на Израел?
Израел няма да направи нищо. Смисълът на тези събития, с които се занимаваме вече два-три дни, е съвсем друг. За режима на Нетаняху и лично за него е изключително важно Иран да бъде включен във война, защото единствено при това положение САЩ ще се почувстват длъжни да участват във войната.
Нетаняху има много лоша стратегическа потребност Америка да воюва. Това не се харесва в Белия дом. Отдавна се дразнят на Нетаняху, защото той ги манипулира и то успешно. Във Вашингтон са крайно недоволни, но няма какво да направят. Те имат ангажимента да защитават Израел винаги и при всякакви обстоятелства.
Америка не иска да воюва. Подозирам, че Иран има таен договор. Не знам дали забелязахте, но Иран има нов президент, който е по-скоро либерален. Според мен, между САЩ и Иран има негласно съгласие и договореност да не участват във войната.
Второ, Иран може да заплашва с джихад, да вее черни и червени байраци, може да сипе люти закани и ужасни заплахи по адрес на Израел, но няма интерес да воюва с Израел и когато Иран не иска да воюва, никой не може да ги накара да го направят. Това е държава с 4000 годишна политическа традиция и знаят как да гонят своите интереси. Иран в момента не желае да воюва с Израел.
Разбира се, вчера използваха 500 ракети, другата седмица може да използват 1000 ракети, след три месеца може да използват 5000 ракети, защото ракетите в Иран се правят бързо. Те имат национална потребна промишленост за производство на ракети. Те не можаха да организират авиопроизводството си, но с ракетите са много добре.
Подозирам и че Русия им оказва технологична помощ. Така че Иран тепърва ще сипе ракети, ако стане необходимо. И тези ракети не са съвсем безобидни. Иран успява да постигне определени цели. Да, Железният купол (израелската система за ПВО) е много добър, но никоя система не може да издържи 500 удара на ракети едновременно.
Иран тепърва ще демонстрира готовност да реагира, да наказва и да съсипва Израел, но никой не може да ги накара да воюват. Те не могат, защото нямат интерес да го правят.
По-скоро имат интерес да сключат ново споразумение със САЩ от типа на онова споразумение, което имаха и загубиха. Предполагам, че новият президент и старият рахбар имат нужда от нов тип споразумение със САЩ и желаят да ги постигнат тези споразумения след датата на изборите.
Докато не минат изборите Иран няма да воюва, та каквото ще да става. Никой не може ги накара.
– В такъв случай, възможно ли е Нетаняху да изпълни целта си и да вкара САЩ в конфликта?
Това е въпрос за един милион долара. Ако Нетаняху не успее да вкара американската администрация във война, той е загубен. Той ще влезе в затвора и израелската левица, която е ужасно гневна, в момента изтласкана в опозиция от ръководството на страната, но е решена да се разправи завинаги с Нетаняху.
Ако Нетаняху не успее да вкара Америка във война, той е загубен. И режимът му е загубен. Ще изпусне смисъла на войната, но все още има шансовете. Датата на изборите е след повече от месец. Той тепърва ще продължи да прави опити. Освен това, Нетаняху има много силно произраелско лоби в САЩ, даже на равнище на дълбоката американска държава.
Да не забравяме, че ръководителят на демократическото сенатското мнозинство е Чак Шумър. Той, освен че е евреин, което е по-важното, но той е и лобист на Израел.
Далеч не всички американски евреи са ционисти. Броят на американските евреи, които не са ционисти и не защитават Израел, се увеличава. Така че американското участие в тази война за мен е крайно несигурност. Признавам си, че не знам дали Нетаняху ще може да вкара САЩ във война.
– Бихте ли могли да прогнозирате какво ще се случи с конфликта в Близкия изток, ако спечели Камала Харис и ако спечели Доналд Тръмп?
Демократи и републиканци имат стратегическо съгласие по най-дълбоките и важни въпроси. Разликата между тях не е в стратегическите цели, а в инструментариума и метода на постигане на тези цели. Когато се различават, а те наистина видимо се различават, то това е разлика в средствата, а не толкова в целите.
Има двойнопартиен консенсус между демократи и републиканци в САЩ, че Израел не може да бъде изоставен по никакъв начин. И това е сигурно. Проблемът тук е, че Нетаняху много добре знае това нещо и той може да прави каквото си иска ида извива ръцете на Байдън, Камала Харис и Тръмп.
Още повече, че Тръмп е и семейно ангажиран с Израел. Неговият зет Кушнер е практикуващ юдей с много силни контакти в Тел Авив. Американската зависимост от Израел не се увеличава, но е достатъчна, за да бъде фактор в този момент.
– Кои други страни могат потенциално да се включат в този конфликт?
Със сигурност повечето от страните в Близкия изток, ако започне такъв конфликт с участие на САЩ, биха били длъжни да участват всяка по свой начин.
По един начин ще участва Катар, тъй като на катарска територия има огромно американско военно присъствие. По друг начин ще участват ОАЕ, Йордания, а по четвърти начин ще участва, но със сигурност ще участва – Ирак. В Ирак все още има солидно американско присъствие.
Можем да оприличим ситуацията на натрупано гориво с горящ фитил. Той не гори много бързо, но гори и води огъня към натрупаното гориво. Близкият изток никак не е трудно да се запали наново.
Русия има видим интерес от развоя на тези събития, защото Америка няма възможност, време и интелектуални и физически ресурси вече, за да продължи да подкрепя Украйна.
При един пожар в Близкия изток в Държавният департамент на САЩ ще предложат на ЕС да се занимава с подкрепата на Украйна. Знаете в какво състояние днес е ЕС. Ако питате може ли да се интернационализира конфликтът – да. Отговорът е, че този конфликт подлежи на бърза интернационализация, ако нещата тръгнат да се развиват така.
На този етап единствената пречка срещу това, което описвам, е инатът на Байдън. Той продължава да не е съгласен. Но Байдън е стар и му предстои да излезе в пенсия.
– В такъв случай, има ли възможност да се стигне до пълномащабна война?
Да, разбира се. Това е напълно възможно. Не мога да измеря тази вероятност цифрово, но тя е съвсем осезателна. Има кой да пострада от тази война, но има и кой да спечели от тази война.
– Кой ще бъде най-засегнат от тази война?
Зависи в какъв смисъл. В отрицателен смисъл ще бъде засегнат американският политически елит към настояща дата. Нито Камала Харис, нито Тръмп имат интерес от разгаряне на пожар в Близкия изток днес. И това ще бъде вярно някъде чак до януари или февруари, когато е датата на инагурацията. И даже малко след това.
Американският държавнополитически управленски елит няма нужда от никакви разклащания и ескалация в Близкия изток.
Това ще бъде опасно за Тръмп и Камала Харис. Както знаете, Америка в навечерието на ключови избори мисли преди всичко за своите цели. И това е напълно разумно. В отрицателен план САЩ ще пострада много.
Ще пострадат и всички близкоизточни страни, като тръгнете от Ливан, който вече плаща цена и свършите с традиционно предпазливи страни от рода на Оман.
Сещам се за Оман, защото е най-предпазливата в геополитически смисъл страна. В негативен план ще пострадат всички, които изброихме. Да не забравяме и ЕС, които ще изпитат негативно влияние.
В позитивен план главният победител ще бъде Путин, разбира се. Той и без това на този етап вече е победител по трите си основни цели, а това е четвърта цел. Така че, според мен, Путин доволно протрива ръце. Разбирате защо.
– По-рано днес президентът Радев изрази притеснението си от евентуални терористични атаки на „Хизбула“ на територията на Европа. Възможен ли е такъв сценарий?
Теоретично да, но на мястото на президента на България аз не бих го преживявал много тревожно. Да, „Хизбула“ много лесно може да ескалира своята дейност и да разшири периметъра на своите действия, така че да, разбира се. Вече няколко пъти са дали доказателства, че лесно го правят. Това е проблематика по-скоро от по-далечен тип.
На мястото на президента бих мислил за други неща.
– Има ли възможност тази война да засегне пряко България?
Тази война ще засегне България, разбира се, защото ще промени съотношението между силите, които подкрепят Украйна и силите, които не бързат да подкрепят Украйна. Тези, които не бързат да подкрепят Украйна, те се множат. В Европа това е очевидно. Вижте какво става с Франция и Германия, а от вчера вече и в Австрия.
Силите, които на думи подкрепят украинската кауза, а на практика много биха искали да ги оставят намира, тези сили съвсем скоро ще бъдат доминиращи в ЕС. Също така, съотношението на тези сили ще се промени и в България.
България е класическата страна, в която ние на думи сме „за“, а на дело молим да ни оставят намира. И колкото по-рано ни оставят, толкова по-доволни ще бъдем.
– Може ли да се каже, че се намираме на прага на Трета световна война?
Ние се намираме на прага на Трета световна война, не заради близкоизточния конфликт, а поради краха на глобализацията.
За голямо мое съжаление и безпокойство практиката потвърди теоретическите изчисления на философите на историята, че глобализацията, в момента на своя неуспех, се превръща в една система от многополярни отношения между различните участници в системата.
Възможността да има война е много голяма. Крахът на глобализацията засилва опасността от глобални войни и това се вижда. Ние не можем да кажем, че това нас не ни засяга и не ни интересува.
Не можем да кажем: „Моля, оставете ни намира, ние пак правим избори“. Тази беля касае всички, с изключение може би на великите ядрени сили. Но ние няма как да се приспособим към тях.
Да, вероятността за глобален конфликт се е увеличила и не толкова заради драмата на Близкия изток, а просто поради по-дълбоки исторически причини. Глобализацията преминава в система от военни конфликти, които се разпространяват навсякъде по света.
Вече геополитическата карта на света е друга. Тя включва пет основни участника. Това е Западът, Китай, Индия, Русия и Близкия изток. САЩ е най-западната част на запад. Толкова е на запад, че вече се вижда и на изток.
Между тези пет конфликтни огнища непрекъснато припламват пламъчета и геополитическата картина не ни дава възможност да бъдем спокойни и уверени в утрешния ден.
Интервю на Никол МИЛАНОВ, БЛИЦ
