Чета във Фейса призиви от енергетиците да ги подкрепим – не с лайкове, а в действителност.
Как да стане?
Не искате партии, както земеделците, които изгониха Костадинов и мнооого бяха горди. После си подвиха опашките и се прибраха измамени. Да, десетина латифундисти ще си вземат парите, другите ще духат качамака. Не, че „Възраждане“ щеше да направи чудеса, ама не искате тях, не искате други, а ревете аз, пенсионерката от дивана, да ви помагам.
Не става.
Същото е и с енергетиците. И те не желаят партии да ги яхат, ама, ако може моя милост с мъжа ми да отидем с двата джипа и да затворим магистрала „Хемус“.
Не ме разсмивайте!
За да се получат стихийни бунтове трябва да ни оставите без ток, а това вие от „мариците“ можете, стига синдикатите да бяха истински и да направят стачка, а не да затварят едно-две кръстовища.
Дръпнете шалтера на държавата – той е в ръцете ви – и аз ща, не ща ще отида на магистралата да легна. Все от нещо ще се умира, поне да е в бой, както по филмите.
Иначе си имам ток, сготвих пълнени чушки, нарязах салатка от домашните ми домати и напоително си говорихме с мъжа ми как ще ви прекарат, защото никой не застава зад вас.
Няма как да се случи – без да сме пострадали всички. Тогава може и без партии, или истински синдикати.
Всичко друго е – другари, дайте да дадем! Какво? Нищо няма да дадат другарите. И аз…
Зоя Деянова
