Никой не може да изиграе естрадната легенда, ако не го е познавал…
С какви сурати тръгвате към тази биография
Истинска тревога е гледната точка, която продуценти и режисьори ще поставят в епицентъра на филма за Емил Димитров. Много ми е мъчно да науча, че основни приятели на звездата дори не са били потърсени за среща и да споделят спомените си с него. Доколкото знам – потърсен е синът, който е и наследник на правата и… спомените. Доколко достоверна ще е неговата гледна точка обаче и няма ли да има там реваншистка такава, нагласена такава, собствената му такава. Въпрос е доколко той е бил постоянно присъстващ в живота на баща си, предвид разводите на баща му и отдалечаването им в един дълъг период.
Вече бях свидетел на няколко опита да се подмени сексуалната ориентация на Емил и да му се придаде образ на сваляч на жени. Да, вероятно е бил такъв, но дали преди или след чашките с водка, преди или след гостуването на легендарния Пепондер, че и други гости с мъжки имена… Всички ставаме любвеобвилни с хората, които ни заобикалят понякога. Подобен филм би трябвало да ласкае личността на Емил, но българските похвати да се опише някого следсмъртно, могат да бъдат ужасяващи. Да се пресъздаде образът на Емил – този многопластов, странен, извънземен за времето си естраден исполин, не е кинолента за всяка глава. Не е перука за всяка глава.
Ако не си познавал лично Емил Димитров, не си се напивал с него, не си бил гонен от вилата му, не си му носил кебапчета от ресторант Танкист- нямаш право да го увековечаваш. Ако не си седял на канапето пред камината му и не си го виждал как слиза величествено по стълбата от етажа със спалнята му – брато, откажи се. Ако не си виждал как си сваля перуката пред приятели, ако не си чувал на живо мантрата – „Марче, водка, кола, лед“ пред съпругата му Мариета в 10.00 сутринта – пиши се бегАл.
С какви сурати тръгвате към тази биография, подчинявана, видоизменяна и натъкмявана според роднински, политически и бизнес интереси. Ще покаже ли филмът звездата като сваляч на жени или на онова, другото, дето се мълви с половин уста? Ще се признае ли публично какво точно харесваше и по какъв начин. Ще се изясни ли беше ли Шарл Азнавур негов кум или беше поредната партенка на истинския кум Васил Андреев. Запознати ли сте, пишлигари филмоправци с всичко това, с гледките от живота на неземния Емил, който допускаше привидно, но и дистанцираше хората около себе си. Кого ще поканите от вече мъртвите, да говорят за него. Или ще се ограничите до латентни живи „приятели“, които си издействаха по една среща годишно и го заливаха с глупавото си присъствие…
Дали тези филмоправци ще покажат неромантичната страна на Емил, която можеше да бъде много нетърпима? Моля, поне да я загатнете. Той, като всяка друга световна звезда имаше своите демони. Нека не бъдат премълчавани. Знаят ли филмоправците коя беше любимата му западна певица? Знаят ли какво вечеряше? Знаят ли за кого беше написана песента „Джулия“? С кого губеше часове по телефона… Знаят ли те цвета на този телефон, защото аз го знам – бутилково зелен с черни бутони за набиране. Хора и обикновени филмоправци – запомнете, че Емил не е перука за всяка глава. Ако не познавате лично Емил, нямате право на този филм или поне бъдете обективни да поканите хората, които истински го познавахме. За да не се срамувате от себе си и ние от вас.
Автор: Лорд Евгени Минчев
trud.bg
