Недялко Недялков
Жалък протест по български – свърши преди да е почнал.
Похабиха енергията и надеждите на хората от сектора, употребиха ги.
Нали уж всичко беше, за да удължат ветото за украинско зърно, както е в Полша, Унгария, Румъния и Словакия? Какви са сега тия „квоти“ и тия „компенсации“? Успаха ви с обещания и кинти ли?
„Преговарящите“ босове прецакаха средния и дребния фермер. Неслучайно всеки ден се заканваха бутафорно – влизаме в София днес, влизаме утре…
Влизате, ама не влизате. Влизате, ама в България автентични протести няма, има координирани с властта. И синдикати няма. Бойко и Пеевски си послужиха с вас, за да извиват ръцете на парапетите и да се изкарат спасители.
Карикатурният образ-метафора на този „протест“ остава Пеевски, който обещава да го реши „до обяд“. Видя се кой командва, кой е премиерът в сянка с мълчаливото съдействие на посолството – човекът от „Магнитски“! Няма такава перверзия. Толкова им струват и санкционните списъци на анархолибералите и розови марксисти.
Така че, приятели, да си знаете – положението е напълно неспасяемо, тия се канят да векуват, няма смислена опозиционна сила, която да ги помете, няма решимост сред народа, всичко е купено, тоест се е продало и предало.
Както винаги, чакаме спасение отвън. Животът ми мина в това очакване – да се спомине поредният генерален секретар на ЦК на КПСС, да дойде нов съветски посланик, да дойде Горбачов и перестройката…
Сега чакаме да се върне Тръмп. Унизително, но типологично за нация, която никога не е взимала съдбините в ръцете си и доброволно се е самопоставяла в ролята на слуга – за разлика от гореспоменатите покрай зърното Полша, Унгария, Словакия, Румъния…
Щом ние така се държим, не можем да очакваме никакво уважение в реципрочност. Кой уважава слугинажа? Кой уважава държава с премиер, който се подмазва на брюкселската номенклатура с „началниците“ и се хвали, че за три дни пет пъти е бил на „Козяк“?
„Галя от посолството“ е положението и така ни се пада, водевилният протест на тракторите го доказа за пореден път.
Недялко Недялков
