Скорошният атентат в Русия, при който в концертната зала “Крокус Сити Хол“ в Москва четирима терористи убиха 137 и раниха близо 200, за пореден път изкара наяве родните ни дефицити. Дали причина за тях е политическата обсесия, която ни е погълнала и изкарва на показ най-грозното от всеки, или пък е обратното – зад демонстрираните крайни политически пристрастия на много хора се крият разни ментални проблеми – не е ясно, но пък случилото се беше поредният повод да се конфронтираме още повече.
„Малко са убитите, да пукнат всички руснаци дано” – това не е случаен и единичен коментар. В редица групи, предимно на ПП и ДБ, включително и в изказвания на разни популярни апологети на партиите, с нескрито задоволство изказващите се потриваха доволно ръце. Тук-там, ако някой се осмелеше да напише, че нито е задължително жертвите да са поддръжници на Путин, нито на политиката му, а и на първо място – става въпрос за напълно невинни хора, без значение от политическите им пристрастия, веднага скачаха настървени неолиберали да хулят, обвинявайки във всички земни грехове споделилия мнението си.
Не закъсня и логиката, че щом са били в някаква концертна зала да се забавляват, докато страната им води война в Украйна, са си заслужили съдбата, даже малко им е било. Тук съвсем сериозно се къса нишката на разума, защото същите, със същия патос, но този път на коренно противоположната позиция, обясняват, че е зверство да пускаш бомби над мирни жители. И са прави в това – да, зверство е, както е зверство да нахлуеш в концертна зала и да избиеш стотици, също мирни граждани.
Не закъсняха и конспиративните теории – Русия сама е организирала атентата, поради една или друга причина, основно за да обвини Украйна и да може да оправдае последвали свои действия срещу нея. Напомня ли ви по нещо атентатите от 11.09.2001 г. в САЩ? Тогава пък, включително и до днес, все още съществуват теориите, че американците сами са осъществили нападенията. И по-пресен пример имаме – че Израел нарочно е допуснал или дори също организирал, бруталното нападение, за което Хамас пое вина, срещу музикалния фестивал до кибуц Реим, миналата година през октомври.
Тук някой ще възрази и ще каже – ето, не сме само ние. Тези теории съществуват по целия свят. И ще е прав само за това – да, хората са склонни да вярват в конспирации. Но при нас причините често се свеждат не просто до наивност и глупост, колкото до принизяването на всичко случило се до чисто политическо ниво. Тоест – винаги тези, на които симпатизираме са добрите, а другите – лоши, са способни да убиват безжалостно дори своите.
Макар в момента в центъра на събитията да е атентатът в Москва, подобни са реакциите на противоположната страна, които пък се определят като русофили или по-точно, които симпатизират на Путин. Кланетата в Буча са дело на самите украинци – все още го твърдят, украинците инсценират голяма част от нападенията над тях, а жертвите са специално наети актьори. Макар и да липсват чак толкова крайно неадекватните реакции при вида на мъртви украинци, отново се усеща трудно прикрито задоволство, че са си получили заслуженото.
И всичко това, без никакво изключение, бива формирано единствено от политическите им пристрастия. Това всъщност е и най-плашещото. Не само вярата, че „нашите” са в ролята на някой добър супер герой, неспособен да върши лошо, докато противниците са демони, а оправдаването на зверства, които по един или друг начин са насочени срещу омразните ни политически врагове.
А най-лошото е, че у нас омразата е издигната до официално ниво. Задоволството от това, че врагът ти с политически билет е понесъл загуби – буквално физически такива – се вижда съвсем ясно и от политически украсените коментатори и анализатори, които дефилират по медиите, та дори и от някои политици, които даже не си правят труда да прикрият радостта си. И това, съвсем резонно, стига директно да зрителите, до слушателите, които по този начин се убеждават още повече в правотата си- все пак, казаха го и от малкия екран, каза го това или онова популярно лице, което аз харесвам, значи не може да не е истина.
Затъваме все повече в примитивизъм, в омраза едни срещу други, старателно поддържани и наторявани от управляващите. Или пък е още по-просто – те, управляващите ни, са отражение на гласувалите за тях. Няма как от магаре да излезе лъскав ат, нали така?
Автор: Виктория Георгиева
trud.bg
