Бях поканена. Трапезата е чужда…
Всъщност истината е различна. Поисках разрешение да поседна на чужда трапеза. Да кусна хляба му и да отпия от водата му. Помолих чинно. Спазих правилата.
И бях поканена, но не до хляба, нито до водата.
Каза „Вземам те!“ – това не е моят глагол…
Сложи ме в ъгъла. СВИДЕТЕЛ.
Не знам какъв, нито защо. Имам предположения. Няма да ги споделя.
Била съм свидетел на различни процеси. В дела най – разнообразни. До неотдавна – ЧЕСТО.
Тази „чест“ е неблагодарна. Държавният служител – следовател, иска да опишеш бавно, методично и подробно случая.
Внимаваш!
Ако допуснеш най-малка грешка в последователността е вероятно да се превърнеш от СВИДЕТЕЛ в ОБВИНЯЕМ! Много съм добра! Никога не допускам грешки!
ЗАЩО ли? ПРОСТО Е!
Винаги казвам истината! Така лишавам себе си от грешни отговори.
ПРАВДАТА ЛИ? Е, тя е относително понятие.
Някога, преди 300 години, Робеспиер е вярвал в правдата на личността. Бил е дете на адвокати.
Дълбоко ВЯРВАЛ!
Дори създал собствена религия… обрекъл БОГ на безбожност.
ПРЕКАЛИЛ!
Бил гилотиниран, обвинен в НЕПРАВДА!
Ще свидетелствам! Много съм добра! Никога не допускам грешки!
А колко ми се иска да свидетелствам след време – ПРАВДА!
Сега е среднощ… обичам да редя пъзели… времето няма значение…
ОБИЧАТЕ ли ПЪЗЕЛИ?
Веднъж той каза: „ВИЖДАМ ВСИЧКО! Не спя, дори когато спя!
ЩЕ проверим ТОВА ! Закачам се, СЪР !
Имате право да ме санкционирате с блокаж..
ПРОСТЕТЕ за среднощната игра, ЩЕ РЕДЯ ПЪЗЕЛ…
Ще слагам парченца… Всеки сам да си гледа картината… ако може и както може…
ТОЙ – Максимилиан Робеспиер
полковник НИКОЛАЙ МАРКОВ
9.04.2022 г. – Цанов Напред и Нагоре „Служби = МАФИЯ“
Каза – „Вземам те!“ – Сложи я в ъгъла. СВИДЕТЕЛ.
Казват, че добрите ритори са пратеници на Бога – идват тогава, когато света има нужда от тях…
ЗАЩОТО…
„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше живот и животът беше светлината на хората. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана. Яви се човек, изпратен от Бога. Той дойде да СВИДЕТЕЛСТВА, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него. „
– И после? – попита го тя
– И беше ОБЕЗГЛАВЕН в името на ИСТИНАТА.
Но ИСТИНАТА възтържествува, защото първом риторите я въздигнаха, а после копията я понесоха…