Ирландците имат едни от най-великите писатели, четирима са нобелови лауреати – Бърнард Шоу, Самюъл Бекет и поетите Уилиям Бътлър Йейтс и Шеймъс Хийни.
Прибавям Джонатан Суифт, Оскар Уайлд, великия Джеймс Джойс с „Одисей“ и Bloomsday на 16 юни, Айрис Мърдок, Джон льо Каре и др.
Има някаква особена връзка и енантиморфна (огледална) прилика на Ирландия и България, която обяснява интереса на Бернард Шоу към българите.
Двете държави си приличат, по дива бедност, по социална мъка и по робство, ние – петвековно турско, от което сме се освободили; те – вечно английско робство, от 1800 г. насам, не са се освободили изцяло.
Освен това българите и ирландците имат известна прилика и в антропологичен план – черепи, телосложение, тен, цвят на очите и косата и др.
Двете наши държави имат почти еднакви по големина (територия и население) части, които са извън отечеството и които се мразят една друга, ние имаме Северна Македония, те – Северна Ирландия, която е в Обединеното кралство заедно с Англия Уелс и Шотландия. Северна Македония не е никъде.
Ние, българите, сме се обединили на 6 септември 1885 г., и имаме монократична държава, ирландците не са.
Мисля, че този факт, както и редица други, за които ще кажа по-нататък, карат Бернард Шоу да се обърне към Балканите в творчеството си, кокто правят по-сетне и други ирландци, например Брам Стокър, той пише за граф Дракула, а съвсем скоро, миналата година, номинираният за 9 Оскара филм „Баншите от Инишерин“ с Колин Фарел се прехласва по „Полегнала е Тодора“ на Филип Кутев, изпълнена от „Мистерията на българските гласове“, според мен благодарения и на нея печели Оскар за най-добър филм на годината в света.
Но при Бернард Шоу, общо взето, случаят е по-друг.
Той без никаква симпатия, даже обратно, подигравателно и обидно, се упражнява по темата за простотията ни, за това, че си правим топове от черешови дънери и за хигиенните ни навици (98 години не се е къпал там някакъв българин, а в пиесата му една госпожица постоянно се разболявала, защото си миела врата всеки месец).
Аз мога да си обясня това с дълбинни психични импулси, комплекси и обикновена завист, избулбукващи от подсъзнанието на автора.
Първо, за Големия глад.
През 19-тия век в Ирландия загиват от мизерия и глад над 1 млн. души. Виж фотоса долу с Мемориала на Големия Глад.
В тогавашна България няма глад, напротив, даже и под робство хората се хранят достатъчно.
Недохранването и недостигът на витамини при ирландците нанасят косвени щети.
Смята се, че инфекциозните болести като треска, едра шарка, дизентерия и още много други довеждат до настъпването на повечето от смъртните случаи по време на Големия глад. Измира половин Ирландия.
Другите емигрират. Ирландия е шампион по емиграция. Виж долу фотоса с емигрантите.
Ендемичната от стотици години за Ирландия треска се превръща в основен смъртоносец.
С течение на времето се разбира, че причинителят на треската е човешката телесна въшка (Рediculus humanus), а не точно гладът или бедността.
Толкова за хигиената на въшлясалите ирландци.
В този контекст да се подиграваш на ситите и здрави българи, че се къпят рядко, си е доста нелепо и глупаво, според мен.
Сега, второ, специално за къпането.
Известна е сентенцията, която не произхожда от Балканите, а е по близка до Ирландия на Бернард Шоу: „Къпят се само тези, които ги мързи да се чешат“.
Да посоча още, че Бетовен, гений, не е от Балканите, избягвал да се къпе от страх да не се отрови с олово. По онова време тръбите на водопроводите се изработвали от олово.
Крал Фридрих Велики престанал да се къпе въобще и отказвал да се преоблече.
Когато през 1786 година умрял, лакеите му установили, че ризата му просто е изгнила на гърба му от мръсотия.
Карл Маркс, бащата на комунизма, също не се къпел, страдал от гнойни рани, заради убедеността му, че къпането е буржоазна отживелица.
Представям си как и колко редовно са се къпели бедните и умиращи от глад и дизентерия ирландци.
Значи излиза, че българите не са никакво хигиенно изключение по онова време, напротив даже имаме фолклорен обичай „Къпачи“ в прослава на къпането, виж долу снимката, ирландците нямат подобен обичай, те и вода нямат колкото нас.
И да се подиграва някой, и то ирландец, с българите по този повод, пак казвам, е напълно неуместно.
Трето, сега за самия Бернард Шоу, факти, които обясняват защо той е толкова злостен към българите и въобще.
Ето защо:
* Той е вегетариснец поради бедността си, като млад е мизерствал и гладувал.
* Девственик е до 29-тата си година.
* После се оженил. Бракът продължил 45 години, но платонически, без интимности.
* Завладян бил от мания да пише писма, написал 250 000 писма.
* Шоу бил твърдо против ваксините.
* Мразел и религията.
* Харесвал обаче Ленин и особено много Сталин, срещал се с него, защитавал комунизма в СССР.
* Мнението му за САЩ било, че това е „ужасна и нецивилизирана“ страна, пълна с „грубо насилие и анархия“.
* Ругаел Шекспир и атакувал творбите му.
Такъв човек няма как да не създава черни комедии и да не търси в тях сублимации и компенсации на комплекси и терзания, няма как и да не отреагира с творби като „Пигмалион“, „Къщите на вдовиците“ (пиеса от цикъла „Неприятни пиеси“), „Професията на мисис Уорън“ (за проституцията), и въпросната „Оръжията и човекът“, малко странно ми се вижда заглавието с тази конюнкция.
Последно, за пиесата „Оръжията и човекът“.
Играе се по света. И у нас, както знаем.
Има филми по нея, има и оперети.
Джордж Оруел я намира за съвършена, не знам защо.
Поставена за първи път през 1894 г. в театър „Авеню“ в Лондон.
В началото на 20-тия век не е допусната в Бургтеатър във Виена, после, през 1921 г., е бламирана със скандал, намесва се полиция.
През 2006 г. отново се играе във Виена.
В България „Оръжията и човекът“ е поставяна три пъти, единият път под заглавие „Шоколадовият войник“, през 1995 г., в Драматично-куклен театър – Враца.
Втората постановка е през 2000 г. в моя град Русе, е Драматичен театър „Сава Огнянов“.
Гледах я, не ми хареса никак.
Сегашната постановка на Джон Малкович в София ще в пропусна.
Толкова от мен.
Петър Иванов
